Илон Мъск посочи кой е настоящият лидер в изкуствения интелект
Изказването е рязък завой спрямо предишната му позиция
Финансовата система на ЕС остава устойчива, но рисковете са повишени
Свят
Какво е значението за България?
Рисковете за финансовата стабилност в Европейския съюз са останали повишени през 2025 г. и в началото на 2026 г., въпреки че финансовата система като цяло е показала устойчивост. Това посочва Европейският съвет за системен риск (ЕССР) в годишния си доклад за периода от 1 април 2025 г. до 31 март 2026 г., пише БТА.
„Европейската икономика и нейната финансова система показаха устойчивост пред тези предизвикателства. Запазването на тази устойчивост остава жизненоважно, тъй като рисковете за финансовата стабилност продължават да са на повишени равнища“, заявява председателят на ЕССР и президент на Европейската централна банка Кристин Лагард в предговора към доклада. По думите ѝ съветът е съсредоточил вниманието си върху два фактора, които могат съществено да изпитат тази устойчивост – макроикономическия и пазарния риск.
Основни рискове пред финансовата система според ЕССР
Най-сериозният системен риск според Европейския съвет за системен риск (ЕССР) е възможността за рязка и неконтролирана корекция на финансовите пазари. Причините са високите оценки на някои рискови активи, силната зависимост на американските борсови индекси от големи технологични компании и прекомерният оптимизъм около развитието на изкуствения интелект. При внезапна промяна в нагласите на инвеститорите това може да доведе до значителни спадове на пазарите. Допълнителен натиск може да бъде създаден от небанковия финансов сектор чрез принудителни продажби на активи, проблеми с ликвидността и засилване на негативните пазарни тенденции.
Друг основен риск е влошаването на финансовото състояние на компаниите и домакинствата. Бизнесът е изправен пред натиск от по-високи енергийни и производствени разходи, нарушения във веригите за доставки, по-слабо търсене и евентуално увеличение на разходите за финансиране. Най-уязвими са малките предприятия и компаниите, зависими от износа. При домакинствата ситуацията остава по-стабилна благодарение на силния пазар на труда, но високата задлъжнялост и кредитите с плаващи лихви продължават да представляват риск в някои държави.
Сред другите значими уязвимости ЕССР посочва напрежение на пазарите на държавен дълг, влошаване на качеството на банковите кредити, затруднения при финансирането и ликвидността, рискове, свързани с пазара на недвижими имоти, особено при търговските имоти.
Държавният дълг в Европейския съюз е достигнал 81,7% от БВП през 2025 г., което ограничава възможностите на правителствата да реагират при нови икономически сътресения. Допълнителен натиск върху бюджетите създават необходимостта от по-високи разходи за отбрана, цифровизация, адаптация към климатичните промени и справяне със застаряването на населението.
Състояние на банковия сектор
Европейските банки остават стабилни, добре капитализирани и ликвидни. През четвъртото тримесечие на 2025 г. средната им възвръщаемост на капитала достига 10,4%, а делът на необслужваните кредити остава под 2%.
Въпреки това ЕССР предупреждава, че евентуално забавяне на икономическия растеж, засилване на геополитическото напрежение или проблеми в енергоемките и експортно ориентираните отрасли могат да доведат до влошаване на кредитните портфейли на банките.
Геополитически, кибер и климатични рискове
Докладът определя геополитическия риск като сериозен, киберриска като повишен, климатичния риск като системен.
ЕССР настоява за по-широк подход към финансовия надзор, който да обхваща цялата финансова система, а не само отделни сектори. Сред основните препоръки са развитието на общи стрес тестове, подобряване на наблюдението върху небанковото финансиране и запълване на регулаторните пропуски при криптоактивите.
Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард също подчертава необходимостта от общосистемен подход към макропруденциалната политика и от поддържане на надеждна база от данни за навременно откриване на рисковете.
Значение за България
За България ЕССР отбелязва решението за увеличаване на антицикличния капиталов буфер до 2,25% от второто тримесечие на 2027 г. Мярката е предприета заради устойчиво високия ръст на кредитирането и повишената несигурност във външната икономическа среда.
Антицикличният буфер задължава банките да поддържат допълнителен капиталов резерв. Този резерв може да бъде използван при икономически спад, за да помогне за покриване на загуби и да позволи на банките да продължат да отпускат кредити.
Тази версия е по-подходяща за анализ, доклад или новинарски материал, тъй като разделя рисковете по теми и намалява сложните изречения.
