Кои са най-големите рискове за световната икономика през втората половина на 2026 г.?

Последната ескалация вече разклати пазарите, след като американските военни нанесоха удари по Иран

Развитието на световната икономика през втората половина на годината ще зависи от поредица взаимно свързани събития, като най-важният фактор ще бъде дали мирното споразумение между САЩ и Иран ще се запази. Според нов анализ на „Оксфорд икономикс“ именно устойчивостта на примирието ще определи дали глобалната икономика ще получи подкрепа от по-ниски енергийни цени или ще се сблъска с нов петролен шок, предава БГНЕС. 

„Трайността на споразумението ще покаже дали световната икономика ще получи дезинфлационен ефект чрез поевтиняване на енергията, или ще бъде изправена пред втори петролен удар“, заявява главният глобален икономист на компанията Райън Суийт, цитиран от „Евронюз“. Според него това е „ключовото домино“, което ще реши дали останалите икономически рискове ще се засилят или ще отслабнат. При запазване на примирието „Оксфорд икономикс“ очаква световният растеж да се ускори до 3,1% през втората половина на годината спрямо около 1,6% през първите шест месеца, подкрепен от по-ниските цени на петрола и по-високите разполагаеми доходи на домакинствата.

Снимка: Getty/Istock

Ако споразумението се запази, анализаторите очакват петролът Brent да остане около ниските нива от 70 долара за барел, което би ограничило инфлацията, би подобрило условията за развиващите се пазари и би подкрепило технологичните компании. В същото време вероятността за траен мир остава несигурна – Суийт я оценява като 50 на 50. Последната ескалация вече разклати пазарите, след като американските военни нанесоха удари по Иран след атаки срещу търговски кораби в Ормузкия проток, а Техеран отвърна с удари по цели в Бахрейн и Кувейт. Цената на петрола реагира незабавно и се повиши с над 3%, като Brent премина над 76 долара за барел.

Според „Оксфорд икономикс“ евентуален провал на примирието няма да засегне само енергийния сектор. Последиците могат да включват нов натиск върху веригите за доставки на изкуствен интелект в Азия, по-строга политика от страна на централните банки, по-затегнати финансови условия и отражение върху ключови избори в САЩ и Израел. Един от най-важните показатели за бъдещото развитие ще бъде трафикът през Ормузкия проток – ако до средата на юли корабоплаването се възстанови до поне 75% от нивата отпреди конфликта, това ще увеличи вероятността споразумението да се запази.

Допълнителен риск идва от търговската политика и развитието на изкуствения интелект. САЩ подготвят нови мита по раздел 301, след като настоящите ограничения по раздел 122 изтичат на 24 юли, а целта на Вашингтон е да запази месечните приходи от мита между 25 и 30 млрд. долара. В същото време Европейската комисия води над 50 търговски разследвания срещу Китай, което показва засилване на протекционистичните мерки. Според анализа на „Оксфорд икономикс“ AI секторът също остава уязвим, тъй като американските компании зависят от доставки на чипове и оборудване от Азия.

Цифровата рубла стартира от 1 септември

Цифровата рубла ще се емитира директно от Руската централна банка

Сред най-сериозните сценарии е възможен срив в технологичния сектор, при който американските технологични акции да загубят 25% от стойността си за една година. Това би довело до почти пълен застой на американската икономика и би намалило световния икономически растеж с 1,1 процентни пункта спрямо базовата прогноза. Въпреки рисковете „Оксфорд икономикс“ вижда и позитивни възможности – по-висока производителност благодарение на изкуствения интелект и по-устойчива европейска икономика. Според Райън Суийт ключът ще бъде дали компаниите ще успеят да запазят инвестициите си въпреки по-високите разходи за енергия, без да ограничават достъпа си до финансиране.