САЩ наложи санкции на Газпромбанк, за да ограничи износа на руски газ
Европейските държави използват банката, за да плащат газа, който все още купуват от Русия
Въпреки това, по онова време купюрите на бяха изтеглени от употреба
Югославският динар е валута, която за първи път започва да се използва в Кралство Югославия от 1920 г., а след това се използва в социалистическа Югославия и след това във Федерална република Югославия.
Имената на държавите се смениха, но не и динарът, който придоби култов статус и престана да бъде "югославски", когато Сърбия го замени със сръбския динар, а Черна гора с еврото - години след разпадането на бивша Югославия.
В началото на осемдесетте години е взето решение за замяна на съществуващата серия пари с нова, по-модерна. В новата серия всяка една банкнота трябваше да представлява една от югославските републики и да има историческа фигура от тази република на лицевата страна и мотив от тази република на обратната страна. Най-малката банкнота от 10 динара ще представлява най-малката република Черна гора, най-голямата съществуваща банкнота от 1000 динара ще представлява най-голямата република Сърбия, а нова банкнота от 5000 динара ще бъде въведена, за да представлява Югославия. Първо трябваше да бъде пусната в обращение най-голямата банкнота, а след това постепенно да се заменят банкнотите с по-малък номинал, съобщава Express.hr.
През 1985 г. е издадена нова серия банкноти, която започва с въвеждането на банкнотата от 5000 динара с образа на починалия югославски президент Йосип Броз Тито.
Тази най-едра дотогава емитирана и дългоочаквана банкнота предизвика истинска буря в обществото, която продължава и днес - не заради стойността си, а заради грешка, която първоначално никой не забеляза.
А именно, до образа на Тито е изписана и годината на неговото раждане и смърт. Вместо 1892-1980 г. на банкнотата пишеше 1892-1930 г. - така че според нея Тито е починал 50 години по-рано.
Интересното е, че дори след забелязването на грешката тази банкнота не е изтеглена от обращение, тъй като тогавашният генерален директор на Института по банкнотопроизводство каза, че от 14 милиона отпечатани банкноти само 4 на сто са с грешка. Това означава, че на около 560 000 банкноти е открита грешна година на смъртта и според международните разпоредби държава, която издава повече от една на хиляда банкноти с видима грешка, трябва да изтегли цялата серия от обращение.
Но грешната година на смъртта на Тито не е единствената грешка с тази банкнота. В нея официално не е посочена датата на пускането й в обращение, а външният вид и описанието на банкнотата е напълно различно от обявеното в официалния вестник на СФРЮ ЯНИ.
Втората банкнота, която трябваше да бъде отпечатана в деноминация от 1000 динара, с дата на емисията през 1986 г., ще представлява СР Сърбия и трябва да има портрет на Вук Стефанович Караджич на лицето. Всички матрици бяха готови и банкнотата беше готова за отпечатване, но така и не беше пусната в обращение. Предвид хиперинфлацията имаше нужда от банкноти с все по-големи номинали, а не с по-малки.
След разпадането на СФР Югославия започва краят на югославския динар:
През 1991 г. Словения го замени с временни банкноти, а през 1992 г. със словенския толар, а след това през 2007 г. с еврото.
През 1991 г. Хърватия го замени с хърватския динар, а в частите под контрола на Сръбска Крайна се използва краинският динар. През 1994 г. е въведена хърватската куна.
През 1992 г. Македония въвежда македонския денар.
През 1992 г. Босна и Херцеговина въвежда динара на Босна и Херцеговина, а динарът на Република Сръбска се използва в частите под контрола на Република Сръбска. През 1998 г. е въведена конвертируема марка.
През 1999 г. Черна гора го обмени за германска марка, а през 2002 г. за евро.
През 1999 г. Косово го смени с германска марка, а през 2002 г. с евро.
През 2003 г. Сърбия го промени на сръбския динар.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
Европейските държави използват банката, за да плащат газа, който все още купуват от Русия
Производството на мляко достигна 160,8 милиона тона през 2023 г.
52 % от лондончани не смятат, че коронацията трябва да се плаща от данъкоплатците