САЩ наложи санкции на Газпромбанк, за да ограничи износа на руски газ
Европейските държави използват банката, за да плащат газа, който все още купуват от Русия
Банкнотата с лика на Тито била пълна с грешки
Свят
Въпреки това, по онова време купюрите на бяха изтеглени от употреба
Югославският динар е валута, която за първи път започва да се използва в Кралство Югославия от 1920 г., а след това се използва в социалистическа Югославия и след това във Федерална република Югославия.
Имената на държавите се смениха, но не и динарът, който придоби култов статус и престана да бъде "югославски", когато Сърбия го замени със сръбския динар, а Черна гора с еврото - години след разпадането на бивша Югославия.
В началото на осемдесетте години е взето решение за замяна на съществуващата серия пари с нова, по-модерна. В новата серия всяка една банкнота трябваше да представлява една от югославските републики и да има историческа фигура от тази република на лицевата страна и мотив от тази република на обратната страна. Най-малката банкнота от 10 динара ще представлява най-малката република Черна гора, най-голямата съществуваща банкнота от 1000 динара ще представлява най-голямата република Сърбия, а нова банкнота от 5000 динара ще бъде въведена, за да представлява Югославия. Първо трябваше да бъде пусната в обращение най-голямата банкнота, а след това постепенно да се заменят банкнотите с по-малък номинал, съобщава Express.hr.
-
Корпоративни истории 6 мин."Черният петък" в "ЗОРА": Българинът харчи средно 583 лв. за техника. Но каква точно? (ВИДЕО) -
Съдържание от партньори 3 мин.Спокойствие и сигурност – основните предимства на застраховането -
БГ Бизнес 6 мин.ЦИД: Ще произвеждаме над 15 гигавата ток до 2035 г. в Черно море -
Недвижими имоти 2 мин.Италия предлага къщи за 1 евро на американци, разочаровани от победата на Тръмп -
ESG 3 мин.Кой е първият в света „енергиен остров“? (СНИМКИ) -
БГ Бизнес 3 мин.Какъв хонорар е получил Джон Малкович от Народния театър? -
Технологии 2 мин.Компанията Neuralink на Мъск получи одобрение за изпитване на мозъчен чип в Канада
-
Корпоративни истории 6 мин."Черният петък" в "ЗОРА": Българинът харчи средно 583 лв. за техника. Но каква точно? (ВИДЕО) -
Съдържание от партньори 3 мин.Спокойствие и сигурност – основните предимства на застраховането -
БГ Бизнес 6 мин.ЦИД: Ще произвеждаме над 15 гигавата ток до 2035 г. в Черно море -
Недвижими имоти 2 мин.Италия предлага къщи за 1 евро на американци, разочаровани от победата на Тръмп -
ESG 3 мин.Кой е първият в света „енергиен остров“? (СНИМКИ) -
БГ Бизнес 3 мин.Какъв хонорар е получил Джон Малкович от Народния театър? -
Технологии 2 мин.Компанията Neuralink на Мъск получи одобрение за изпитване на мозъчен чип в Канада
През 1985 г. е издадена нова серия банкноти, която започва с въвеждането на банкнотата от 5000 динара с образа на починалия югославски президент Йосип Броз Тито.
Тази най-едра дотогава емитирана и дългоочаквана банкнота предизвика истинска буря в обществото, която продължава и днес - не заради стойността си, а заради грешка, която първоначално никой не забеляза.
А именно, до образа на Тито е изписана и годината на неговото раждане и смърт. Вместо 1892-1980 г. на банкнотата пишеше 1892-1930 г. - така че според нея Тито е починал 50 години по-рано.
Интересното е, че дори след забелязването на грешката тази банкнота не е изтеглена от обращение, тъй като тогавашният генерален директор на Института по банкнотопроизводство каза, че от 14 милиона отпечатани банкноти само 4 на сто са с грешка. Това означава, че на около 560 000 банкноти е открита грешна година на смъртта и според международните разпоредби държава, която издава повече от една на хиляда банкноти с видима грешка, трябва да изтегли цялата серия от обращение.
Но грешната година на смъртта на Тито не е единствената грешка с тази банкнота. В нея официално не е посочена датата на пускането й в обращение, а външният вид и описанието на банкнотата е напълно различно от обявеното в официалния вестник на СФРЮ ЯНИ.
Втората банкнота, която трябваше да бъде отпечатана в деноминация от 1000 динара, с дата на емисията през 1986 г., ще представлява СР Сърбия и трябва да има портрет на Вук Стефанович Караджич на лицето. Всички матрици бяха готови и банкнотата беше готова за отпечатване, но така и не беше пусната в обращение. Предвид хиперинфлацията имаше нужда от банкноти с все по-големи номинали, а не с по-малки.
След разпадането на СФР Югославия започва краят на югославския динар:
През 1991 г. Словения го замени с временни банкноти, а през 1992 г. със словенския толар, а след това през 2007 г. с еврото.
През 1991 г. Хърватия го замени с хърватския динар, а в частите под контрола на Сръбска Крайна се използва краинският динар. През 1994 г. е въведена хърватската куна.
През 1992 г. Македония въвежда македонския денар.
През 1992 г. Босна и Херцеговина въвежда динара на Босна и Херцеговина, а динарът на Република Сръбска се използва в частите под контрола на Република Сръбска. През 1998 г. е въведена конвертируема марка.
През 1999 г. Черна гора го обмени за германска марка, а през 2002 г. за евро.
През 1999 г. Косово го смени с германска марка, а през 2002 г. с евро.
През 2003 г. Сърбия го промени на сръбския динар.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
