Свят
Защо толкова много мъже в САЩ са спрели да работят?
Днес около 86% от мъжете в работоспособна възраст имат работа - какво се случва с останалите?
Още през 1917 г. на българските банкноти е имало жена, а днес няма нито една
Променянето на статута на жените и превръщането им в почти равна работна сила по света, отдавна е намерила отражение върху местните банкноти
Малко след Освобождението младата българска държава си спечелва правото да има собствени пари, което помага значително за утвърждаването на суверенитета ѝ.
Променянето на статута на жените и превръщането им в почти равна работна сила по света, отдавна е намерила отражение върху местните банкноти. Става дума за това, че когато върху тях биват изобразявани личности, често това са жени.
Изключение правят мюсюлманските страни, САЩ и... България. Страната няма нито един женски лик върху сегашните си банкноти, отбелязва германският вестник Die Welt.
Първата българска на банкнота с лик на жена се се появява през 1917 г. с най-голяма стойност – 100 лв. Орнаментите по банкнотата представляват изящни шевици, а от картината ни гледа обаятелна българка с кротка усмивка и буден поглед.
Жената е облечена в народна носия, на кръста ѝ има колан с пафти, на шията – наниз жълтици, на дясната ръка – гривна. Обгърнала е ръкойка житни класове. Съвсем естествено банкнотата получила името “жетварката”. По-късно ще има банкноти, наречени “ботевка”, “овчарка”, “симеончо” “американка” (правена в Америка), “божиловка”, “партизанска”, “социалистическа”…
“Селска мома от Краище” е наречена следващата банкнота, върху която се появява българка. Тя е изобразена върху банкнотата от 500 лв., военна емисия 1942 г. За първи път това е действителен портрет на жива българка – 19-годишната Евдокия Ковачева от пернишкото село Дивля. Момичето е снимано през 1941г. от фотографа Асен Балкански, който гостувал в селото ѝ на Василювден.
Момичето е облечено в черна кашмирена сая с четири реда сърма на ръкавите, с копринена шамия в бежов цвят и бял нагръдник, с тежък наниз от пендари, които даже не са били нейни, а били й дадени само за събора от братовчедката й. Когато художникът подготвя снимката за печат, той заличава фибите от косата на момичето и вместо обеците ѝ рисува монети.
През 1951 г. излиза нова емисия на банкнотата от 100 лв., която има на гърба снимка на “Гроздоберачка от Лясковец”. Девойката се нарича Софка Кочева, и е облечена с бяла риза, бродирана в червено.
На българските пари има още една гроздоберачка в емисия от 1962 г. На гърба на резедавата банкнота от 2 лв. стои 16-годишната Кина Гърбова от Сухиндол.
До голяма степен можем да обобщим, че българските банкноти, на които присъстват жена до голяма степен приличат на американските по изобразяването на полагане на земеделски труд. Нашите момичета са красиви селски моми, които берат рози, тютюн, грозде, хранят пилета или жънат.
Единственото изключение е в българската двадесетолевка от 1991 г. с лика на Десислава Севастократорица Ктиторица. Десислава е старо българско име, водещо корените си от старобългарските думи "desiti" (постигам) и "slava" (слава). Севастократорица пък съответства на херцог, докато ктитор е създател.
За нея не е известно много повече от факта, че е била жена на Калоян. А освен това присъствието ѝ на банкнотата е краткотрайно, защото през 90-те години инфлацията (122% през 1994 г.) стопи стойността на банкнотата. През същата година бяха издадени банкноти със стойност 1 000 и 2 000 лева, а през 1997 г. - дори от 50 000 лева.
Във видеото можете да видите и една жена, с рекорден брой изображения на банкноти по света.
