България е втора в ЕС по най-малко мигранти: Кои страни издават най-много паспорти на чужденци?

Сирийците са най-голямата група, получила гражданство в ЕС през 2024 г., с над 110 000 души

Германия е водеща по общ брой имигранти в Европейския съюз, докато Швеция отчита най-висок процент на натурализация. През последното десетилетие броят на хората, получили гражданство в ЕС, е нараснал значително. От 762 000 издадени паспорта през 2014 г. до 1,2 милиона през 2024 г., данните на Евростат показват увеличение от 54% за десет години и почти 12% ръст спрямо 2023 г.

По-голямата част от новите граждани – около 88% – са хора от държави извън ЕС, докато близо 11% са придобили ново гражданство след преместване от друга държава членка. Когато се разглежда абсолютният брой издадени гражданства, Германия е начело с близо 300 000 през 2024 г., което представлява около една четвърт от всички в ЕС. След нея се нареждат Испания с приблизително 250 000 и Италия с около 217 000, предава Еuronews.

Снимка: iStock

Въпреки това, при съпоставка на дела на натурализация, картината е различна. Швеция има най-висок показател – 7,5 гражданства на всеки 100 чуждестранни жители. Следват Италия с 4,1 и Испания и Нидерландия с по 3,9. В противоположния край са Литва, България и Естония, които отчитат най-ниски нива в ЕС. България е втора в класацията за най-малко издадени паспорти на мигранти в ЕС. 

По отношение на националностите, сирийците са най-голямата група, получила гражданство в ЕС през 2024 г., с над 110 000 души. След тях се нареждат мароканците с 97 000, албанците с 48 000 и турските граждани с малко над 40 000. Румънците са на пето място с около 40 000 и са най-голямата група от граждани на държави членки, следвани от венецуелци, украинци, индийци, руснаци и бразилци.

Тази европейска страна продава цяло село със СПА комплекс

До селото се стига през вход с алея от дървета

Правилата за получаване на гражданство се различават значително между държавите в ЕС, като обичайният период на пребиваване е около пет години, но има редица изключения. В Испания стандартното изискване е 10 години, но за граждани на Латинска Америка, както и за някои други държави, срокът е съкратен до две години. Швеция също предлага облекчени условия за граждани на скандинавските страни – две години престой, докато за останалите срокът обикновено е пет години.

Някои държави предлагат по-гъвкави или по-строги режими. Полша допуска кандидатстване след три години при наличие на стабилен доход, а в Малта срокът може да бъде едва 14 месеца при значителна инвестиция. Германия наскоро затегна правилата, премахвайки ускорената процедура и изисквайки пет години пребиваване, езикови умения и финансова стабилност. Обединеното кралство има сходни изисквания, като обмисля удължаване на срока до 10 години. В Италия процесът остава по-бавен – до 10 години за граждани извън ЕС и до 24–36 месеца за обработка на заявленията.