"Оценка "Среден 3" за приема ни в Шенген" (ВИДЕО)

Частичното присъединяване говори за провал на няколко нива, коментират експерти в "Бизнес Видео Подкаст"

Повече от десетилетие – толкова отне на България да се присъедини към Шенгенското пространство, засега частично – по въздух и вода. Реалистична ли е възможността да бъдем приети и по суша до края на 2024-та година?

Темата коментираме в Бизнес Видео Подкаст с политолога Христо Панчугов и с икономическия анализатор в Института за пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов.

Снимка: bTV Бизнес Новините

„Частичният прием говори за един реформаторски, дипломатически и институционален провал, но нека не го приписваме на България“, заяви експертът към ИПИ, който поставя оценка от среден 3 на усилията досега.

Снимка: Евгений Милов

„Докато не доведем процеса до самия край, не можем да говорим, че сме издържали теста успешно“, добави той.

Христо Панчугов допълни, че това е позитивно развитие за България, което потенциално би повишило доверието в партньорите ни, а също и в институциите.

Крие ли рискове за сигурността отпадането на проверките заради Шенген? (ВИДЕО)

Държавните граници ще бъдат охранявани, както досега, категоричен е вътрешният министър Калин Стоянов

Вероятно ще се промени и цялостното ни усещане като европейци“, каза още политологът, който е категоричен, че българските управляващи са подходили на моменти повърхностно и без достатъчна ангажираност към приема ни в Шенген.

Темата дори се беше превърнала в тояга, която външните ни партньори са използвали, за да окажат натиск на реформите във вътрешната ни система, по-конкретно реформите в съдебната власт.

„Опашките по летищата са най-малкият проблем, който решаваме с тази стъпка“, коментира Адриан Николов.

Според него тепърва ще разберем дали ще се промени нагласата ни, че „Шенген не хапе“. Други очаквани ефекти са свързани с продължаването на икономическата ни интеграция със Запада.

Икономическите ползи от влизането на България в Шенген

Знаете ли, че общото спестено време в чакане на летището, ще възлиза на 1,4 милиона часа годишно

„За мен е любопитно какво се случва с пограничните региони и какъв е  техният потенциал на развитие с приема ни в Шенген“, допълни анализаторът.

Той поясни, че поречието на Дунав е един от икономически най-слабо развитите региони – силно изоставащ район, със застаряващо население и липса на бизнес инвестиции.

Снимка: btvnovinite.bg

„Големите градове като София и Пловдив са отдалечени и интеграцията с Букурещ изглежда по-логична. Има обаче граница, която ще отпадне с присъединяването ни към Шенген по суша“, обясни Николов.

Експертът е категоричен, че бизнесът ще получи и по-голяма сигурност, а не както се случва досега – търговските отношения със Запада означават и чакане по граници между 8 и 80 часа, забавяне на доставки и други фактори, с които се съобразяват компаниите.

„Разговорите трябва да вървят все повече в посока България като част от Шенген. Дори да не усетим истински, че сме там, трябва да започнем да чувстваме повече сигурност“, подчерта и Панчугов.

България частично в Шенген - сухопътните превозвачи ще търпят още загуби (ВИДЕО)

Едва 3% от българските стоки се транспортират по въздух и море, 97 на сто са по суша

Политологът е на мнение, че присъединяването ни към Шенгенската зона може да гарантира и по-сериозно доверие в българските служби, което е разклатено към момента.

„Не говорим за едни лоши европейци, които изнудват България, а преди това са допуснали други страни по-лесно от нас. Става въпрос за ползите, които можем да извлечем“, каза още той

Друг фактор е и способността на страната ни да гарантира сигурността по границите, което е залегнало в условията на Австрия към нас.

„Усетихме твърдата позиция на Виена, също и на Амстердам – двете основни спирачки по пътя ни към Шенген. Така позволихме да станем заложник на политика, която не е непременно свързана с техническо изпълнение на критериите или с политическа воля“, коментира политологът.

Как са защитени външните граници на Шенгенското пространство?

Все по-често ще чувате за Frontex и ШИС. Знаете ли какво означава това?

И двамата събеседници се обединиха и около хипотезата Холандия и Австрия да са просто лицето на общоевропейска съпротива, както и че общите настроения не бива да водят до крайности.

Цялото интервю може да гледате в „Бизнес Видео Подкаст“.