Apple направи историческа промяна в съобщенията
Налице е най-новата актуализация
Всички данъци върху имотите в България - обяснени просто
Таксите върху недвижимите имоти у нас се разделят на две основни категории
В България данъците и таксите върху недвижимите имоти се разделят на две основни категории - еднократни разходи при покупка и ежегодни задължения за собствениците. Освен тях съществуват и специфични данъчни режими при продажба или отдаване на имот под наем.
При покупка на имот купувачът трябва да предвиди допълнителни разходи извън цената на самото жилище. Най-същественият е местният данък при придобиване, който се определя от съответната община и обикновено варира между 2% и 3% от стойността на имота или от данъчната оценка, ако тя е по-висока. Освен това се заплащат нотариални такси, чийто размер зависи от цената на сделката съгласно тарифата за нотариусите, като върху тях се начислява и 20% ДДС. Необходимо е и плащане на такса вписване в Имотния регистър към Агенцията по вписванията, която обикновено е 0,1% от стойността на имота. Ако сделката се осъществява чрез агенция за недвижими имоти, към разходите се добавя и брокерска комисионна, най-често между 2% и 3% от продажната цена.
След придобиването на имота собственикът дължи ежегодни местни данъци и такси, независимо дали живее в него или не. Основният е данъкът върху недвижимите имоти, чийто размер се определя от общината и обикновено е между 0,15% и 0,2% от данъчната оценка на имота. Тази оценка обикновено е значително по-ниска от пазарната стойност - често с около 40% до 60%. Данъкът се плаща на две вноски - до 30 юни и до 30 октомври, като при плащане на цялата сума до 30 април се ползва 5% отстъпка.
Наред с него собствениците плащат и такса битови отпадъци, известна като „такса смет“. Тя също се определя от общината и в много случаи е по-висока от самия данък върху имота. Размерът ѝ зависи от данъчната оценка или от количеството генерирани отпадъци. Обикновено се заплаща на няколко вноски през годината.
При продажба на имот данъчният режим зависи от броя на притежаваните жилища и периода на собственост. Физическите лица не дължат данък при продажба на едно жилище, независимо колко дълго са го притежавали. При продажба на втори или следващ имот обаче може да се дължи 10% данък върху реализираната печалба – разликата между покупната и продажната цена. Законът предвижда и освобождаване от данък, ако от придобиването на втория имот са изминали повече от три години.
Собствениците, които отдават имота си под наем, също имат данъчни задължения. Доходите от наем се облагат с 10% данък общ доход върху чистата печалба, като преди облагането се приспадат 10% нормативно признати разходи.
Законодателството предвижда и определени облекчения. Най-значимото е за основно жилище – ако имотът е деклариран като такъв, собственикът заплаща само 50% от дължимия данък върху недвижимите имоти.
