Когато домът се превърне в бойно поле: Какви са правата ни при проблемен съсед?
Какви стъпки трябва да следваме?
Най-скъпата къща, цените в кварталите и още за имотния пазар през годината
Пазарът на имоти в България, особено в София, напоследък е много активен. Цените се покачват, но това не спира повече хора да купуват и продават.
Ако живеете в София, вероятно сте купували или продавали имоти през последните 15 години. Според проучване на ALTOO само за този период в града са изпълнени повече от 400 000 транзакции. Това означава, че приблизително една трета от 1 274 000 жители са купили или продали дом. Въпреки че това съотношение е приблизително, то показва колко важен е жилищният пазар за гражданите на София.
От 2012 г. насам пазарът на недвижими имоти в столицата бележи устойчив ръст. Броят на транзакциите се е удвоил от 18 166 през 2012 г. до 36 836 през 2021 г. Въпреки това е важно да споменем, че този ръст се случва всяка година.
Логично рекордът в сделките донесе и рекорд в цените. Според "Имотека", голяма агенция за недвижими имоти, средната цена на квадратен метър към средата на 2023 г. е била около 1820 евро. Тази цифра представлява 13% увеличение в сравнение с предходната година. За софийския пазар няма последователна статистика и бизнесът използва данни от различни източници, в повечето случаи самите брокерски агенции.
Има значение къде купувате жилище в града. В центъра, „Лозенец“ и "Иван Вазов" цените са високи около 3000 евро на квадратен метър. Най-високи – около 5 000 евро – остават цените около „Докторска градина“. Но в Обеля можете да намерите и 1200 евро за кв. м. „Малинова долина“ и „Овча купел“, които са другите най-желани локации в момента заради буйното строителство, цените стигат около 1300 за кв. м.
Сега цените са по-високи от тези през 2008 г., въпреки че икономиката е с по-голям ръст, заплатите са по-високи, лихвите са по-ниски и има повече пари в пазара.
Съвсем естествено, търсенето в София надделява именно в квартали, които предлагат такова. Това са широкият център на столицата, както и кварталите "Банишора" и "Малинова долина", където кипи сериозна строителна дейност.
С развитието на инфраструктурата, особено линиите на метрото, популярност набират все повече и кварталите "Овча купел" и "Карпузица" (Княжево). Районите на Младост и Полигона остават на топ позиции в търсенето от страна на млади семейства, особено за работещите в офис центровете по Цариградско шосе и Бизнес Парк София.
SOTHEBY'S INTERNATIONAL REALTY обяви за продажба най-скъпия дом в България – имение в Бистрица, за което казват, че е сравнимо с тези в Бевърли Хилс. Цената на къщата я прави най-скъпата в България със своите 10,5 млн. евро. Парцелът е с големина 14 500 кв.м., а къщата е със застроена площ от 2 000 кв.м.
В същото време Софийски градски съд спря търг за най-скъпия търговски имот в България. Знаете ли кой е той? Впечатляващите 3 261 862 лв. е била началната цена, на която е обявен за публична продан магазин на голяма търговска верига за модни мъжки облекла на булевард “Витоша” 39 в столицата. Площта му от 224 кв. м.
Това означава, че квадратния метър излиза непостиганите досега на имотния пазар 14 500 лв. или 7 430 евро за търговска площ. Кандидатите да купят въпросното рекордно скъпо помещение са били 7 на брой, като поне трима от тях очевидно са били сериозни, тъй като са внесли задатък, за да участват в търга, в размер на 10% от първоначално обявената цена, т.е. по 326 хиляди лева.
Имате 17 млн. лв. - вече можете да си купите сградата на КТБ? Централата на КТБ на столичния площад “Гарибалди” бе обявена за продацба на търг с начална цена 17,5 млн. лв. Сградата, която е паметник на културата още от 1978 г., е помещавала навремето Българската търговска банка на Атанас Буров. Тя е построена точно преди 100 години по проект на архитектурното бюро на Георги Фингов и в нея до ден днешен е запазено оригиналното бюро на банкера.
Пазарът на имоти в София процъфтява заради ниските лихви по кредитите и депозитите, инфлацията и потребителските навици. Кредитите в България станаха по-достъпни през последните години. В резултат на това сега е най-евтиният момент за заемане на пари на кредитния пазар в страната, което увеличава и търсенето на имотния пазар.
По официални данни на БНБ лихвите по ипотечните кредити достигат историческото си дъно през 2022 г. – около 2,5%. Преди икономическата криза през 2008 г. цената на кредита беше между 8 и 10%, което е три до четири пъти по-високо от сегашния процент.
Ниските лихвени проценти насърчиха хората да инвестират в недвижими имоти, вместо да държат парите си в банката. Това от своя страна даде финансов тласък на жилищния пазар.
Инфлацията, проблемът за всички спестовници в Европа, се превърна в друга причина за насочване на средства към пазара на недвижими имоти. През 2015 г., според официалната национална статистика, инфлацията в България е точно … 0 %. Това обаче е и последната „спокойна” година за икономиката на страната. Инфлацията бавно нараства през следващите 5 години като стигна и стойности от 10,7%, а завършваме 2023 г. с 5,4%.
Но има и друга, по-невидима причина за растежа на пазара на недвижими имоти в България и в частност в София. България има най-висок брой апартаменти на човек в Европа, с 624 жилища на всеки 1000 души, според Deloitte.
Едно от обясненията за тази статистика може да е съвсем просто: българите обичат имотите. Поради хиперинфлацията в миналото и доходоносния характер на инвестициите в недвижими имоти много българи избират да инвестират спестяванията си в имоти. А София, като най-големият и развиващ се пазар в страната, привлича най-голямо внимание.
Разликата в цените между старото и новото строителство при селските имоти е осезаема. Както можеш да си купиш почти годна за обитаване стара къща в дадено населено място за 30-40 хиляди евро, така в същото село цената на нова къща е например 200 хиляди евро.
В последните години, българите изпреварват чужденците по отношение на интереса към селските имоти, а основни купувачи са младите хора. Те обаче търсят основно къщи в села на разстояние не повече от 20-30 км от града.
Какви стъпки трябва да следваме?
Експерти подчертават, че измамите не бива да се приемат със срам, тъй като всеки може да стане тяхна жертва.
След изтичането на този двумесечен период гръцкото правителство възнамерява да въведе национално социално споразумение