Мислав Бъркич, специално за "Бизнес новините": Приемането на еврото успокои икономиката на Хърватия

Вече от опит можем да кажем, че влизането в еврозоната не значи повишаване на цените, казва експертът от Хърватската национална банка

Мислав Бъркич е старши съветник в дирекция "Европейски отношения" на Хърватската национална банка. В интервю, специално за "Бизнес новините", той говори за ползите от въвеждане на еврото, споделя опита на Хърватия и дава съвети, които биха били от полза на България по пътя към еврозоната.

Г-н Бъркич, какво се случи с икономиката на Хърватия в първите месеци от влизането й в еврозоната? Моля, споделете и позитиви и негативи.

Какво всъщност гласи Законът за еврото?

Документът скоро ще бъде пратен в ЕК

Започнахме да усещаме положителните ефекти от нашето членство в еврозоната още преди официално да приемем еврото на 1 януари 2023 г. Например, в средата на юли 2022 г., само няколко дни след като Съветът на ЕС потвърди, че всички условия за влизане са изпълнени, и трите водещи рейтингови агенции - S&P, Moody's и Fitch - значително повишиха оценките си за кредитен рейтинг за Хърватия с аргумента, че устойчивостта на страната ще се увеличи значително след приемането на еврото. В резултат на това сега се радваме на най-високия кредитен рейтинг в нашата история. Тъй като по-високият кредитен рейтинг върви ръка за ръка с подобрен достъп до финансовите пазари, Хърватия все още не е усетила пълния ефект от продължаващото затягане на финансовите условия в Европа и в световен мащаб. В това отношение Хърватия сега е в по-удобна позиция от някои държави-членки на ЕС, които все още не са започнали процеса на приемане на еврото. С други думи, лихвените проценти в Хърватия сега са много по-ниски, отколкото биха били, ако не бяхме въвели еврото на 1 януари. 

Кои неща ще поскъпнат, след като приемем еврото? (ВИДЕО)

Това, че инфлацията намалява, не означава, че цените ще поевтинеят, казва президентът на КНСБ Пламен Димитров

Някои хора в Хърватия се страхуваха, че преминаването към еврото ще бъде придружено от значителен спад в жизнения стандарт. Сега можем да сме сигурни, че това не се е случило. Въпреки че имаше известно увеличение на цените на услугите поради закръгляване, въздействието на приемането на еврото върху съвкупния индекс на потребителските цени беше слабо (около 0,4 процентни пункта) и в съответствие с предишния опит на други страни. Месечният процент на инфлация през януари 2023 г. всъщност беше по-нисък, отколкото през последните няколко месеца на 2022 г. Следователно изглежда, че правилото за двойно показване на цените – според което компаниите са длъжни да показват цени както в хърватски куни, така и в евро до края от 2023 г. – съчетано с честите проверки на място, извършвани от Държавния инспекторат, и силната пазарна конкуренция в сектора на търговията на дребно, на практика ограничиха възможностите за необосновано увеличение на цените.

БНБ обяснява какви промени се правят преди приемането на еврото

Банката и МФ работят усилено, за да подготвят страната за влизане в еврозоната от 2025 г.

Какво се случва в момента с икономиката на страната, с инфлацията, доходите и цените?

Както в останалата част от ЕС, инфлацията постепенно се забавя в Хърватия, тъй като цената на енергията на европейските стокови пазари, която беше основният двигател на високата инфлация миналата година, се върна на по-умерени нива. В същото време номиналният ръст на заплатите се ускори в контекста на много стеснен пазар на труда, компенсирайки домакинствата за загубата на покупателна способност, която се случи миналата година. Важно е да се подчертае, че развитието на цените в Хърватия е силно синхронизирано с това в останалата част от ЕС. Всъщност средният процент на инфлация в Хърватия през първите четири месеца на 2023 г. е по-нисък от този в България и Румъния и значително по-нисък от този в Полша, Чехия и Унгария. Следователно би било напълно погрешно да се предположи, че в настоящата среда с висока инфлация Хърватия е в по-крехка позиция поради приемането на еврото.

Григорий Вазов: Най-реалистично е да влезем в еврозоната на 1 януари 2025 г.

Няма основание да се повишат лихвите по кредитите, каза ще Вазов

Докато малките, икономически добре интегрирани и силно евроизирани страни като Хърватия и България имат – от макроикономическа гледна точка – много причини да приемат еврото, приемането на еврото е деликатна тема, която може да предизвика разгорещени дебати в обществото, което може да забави целия процес. В този смисъл е изключително важно властите да насърчават ползотворен дебат относно предимствата и недостатъците на приемането на еврото, така че всички части на обществото да бъдат надлежно информирани какво всъщност им носи еврото. В Хърватия инвестирахме много усилия, за да повишим обществената осведоменост за значителните ползи от приемането на еврото и да разсеем някои неоснователни страхове, особено тези, свързани с въздействието на приемането на еврото върху жизнения стандарт. Тези усилия в крайна сметка се отплатиха, тъй като обществената подкрепа за приемането на еврото в Хърватия, която беше 48% през 2018 г., надхвърли 60% до 2021 г. Не е преувеличено да се каже, че информационната кампания беше от решаващо значение за успеха на целият процес.

С какви нови практики ни мамят в магазините?

Експерт с предупреждения към потребителите

Какви са основните ползи от влизането на една страна в еврозоната?

За страни като Хърватия и България, които имат не толкова далечна памет за финансова нестабилност, най-важната полза от присъединяването към еврозоната е по-голямата устойчивост при кризи. След като еврото бъде въведено, страната вече не може да преживее обезценяване на обменния курс или пълноценна валутна криза. В миналото всеки път, когато Хърватия беше засегната от глобални сътресения, като световната финансова криза от 2008 г. или пандемичната криза от 2020 г., някои хора се втурваха към банките, за да конвертират спестяванията си от хърватска куна в евро поради страх, че куната може значително да се обезцени. В такива ситуации Хърватската национална банка трябва да се намеси на валутния пазар, като продаде част от своите международни резерви, за да поддържа стабилността на валутата. Поддържането на валутната стабилност беше жизненоважно не само за запазване на стойността на спестяванията на домакинствата в местна валута, но и за защита на много домакинства и предприятия, които имаха значителни финансови задължения, деноминирани в евро. А именно, ако куната беше рязко поевтиняла, много домакинства и фирми, както и самото правителство, щяха да се затруднят да обслужват дълговете си в евро. Приемането на еврото премахна трайно този проблем.

Какви са рисковете при търсене на работа в чужбина?

Инспекцията по труда предупреждава за възможни измами

Друго положително нещо за членството в еврозоната е, че хърватските банки вече имат пряк достъп до паричните операции на ЕЦБ, което означава, че платежоспособните банки не могат да „изчерпят“ ликвидността си в евро. Следователно рискът от банкова криза също е по-малък след приемането на еврото.

Има и някои други ползи от приемането на еврото, които могат да имат положително въздействие върху конкурентоспособността на страната. По-специално, намаляването на премията за риск на страната, което идва заедно с приемането на еврото, се превръща в по-ниски разходи за заеми както за правителството, така и за частния сектор. Освен това приемането на еврото може да стимулира външната търговия и инвестициите чрез елиминиране на рисковете и разходите, свързани с конвертирането на националната валута в евро. С други думи, за местните фирми е по-удобно да правят бизнес със своите партньори от еврозоната, когато споделят една и съща валута. По същата причина приемането на еврото може да има положително въздействие и върху туристическия сектор.

8 пъти е разликата между най-ниската и най-високата заплата у нас (ВИДЕО)

България е първенец по доходно неравенство, казва Пламен Димитров от КНСБ

Очаквате ли скорошно успокояване на инфлацията в Европа?

Инфлацията постепенно намалява поради стабилизирането на цените на суровините, но и поради предвиденото въздействие на значителното затягане на паричната политика, което ЕЦБ проведе през последните 12 месеца. Последните данни – показващи, че годишната инфлация за еврозоната е спаднала от 7,0% през април до 6,1% през май – дават основание за оптимизъм, че инфлацията може да спадне до около 2% до 2025 г.