Български бранд за шоколад стъпи на японския пазар
Компанията изнася своите шоколадови изделия в 8 страни
От Самоков до бизнес със Саддам Хюсеин и Китай (ЧАСТ 1)
Инж. Петър Георгиев влиза в емблематичен наш завод преди 49 години и.. забравя да излезе
Има хора, които градят. Цял живот. Тихо, мълчаливо, ден след ден, месеци, години. Без да вдигат шум. Без да надигат глас, за да се чува тяхното „Аз“. Далеч от светлината на прожекторите. Такива хора дават смисъл. И те самите, са смисъл.
Има ли ги тези хора в България?
В българската общественост?
В българския бизнес?
Има ги. Може би са останали шепа, но ги има. Може би са като историята с бялата лястовица в онзи великолелен разказ на Йордан Йовков – „По жицата“. Имам честта да ви срещна с един от тях и да разкажа в нашата рубрика "Корпоративни истории" историята на един човек с голяма душа и един завод, с който трябва да се гордеем.
Той, сам по себе си, също е бяла лястовица: инж. Петър Георгиев.
Прекрачвам прага на завода за военна техника „Самел 90“ в Самоков с вълнение. Наясно съм, че достъпът на външни хора е силно ограничен. Изключително добре поддържаните сгради на предприятието създават усещане като за посещение по-скоро на музей, отколкото на завод. Посрещна ни лично инж. Петър Георгиев – директор на „Самел-90“ повече от три десетилетия. Ведър, точен до секундата мъж. Човек, който вдъхва респект. Благодарение на него, bTV mолучава ексклузивен достъп до част от най-специалното производство на „Самел-90“: дронове, снаряди, радиосмутители.
Съдба, лоялност, или и двете?
Инж. Петър Георгиев прекрачва прага на радиозавода в Самоков през 1964 г. попада там като на бригада, като ученик от техникума. Заводът е току що открит, а този тийнейджър няма как да подозира, че това е мястото, което съдбата му е отредила доживот.
12 години по-късно, през 1976 г., Петър Георгиев се връща в завода, но вече официално като негов работник. Завършил е МЕИ, вече е инженер. Влиза и… забравя, по-скоро отказва повече да излезе.
„Тук вече съм 49 години. От тогава, не съм си сменял работното място. Започнал съм от нулата, да не кажа от под нулата. От инженер, технолог, конструктор, заместник директор по нова време“, признава ни инж. Петър Георгиев, който почти никога не дава интервюта и който все още изглежда смутен от вниманието, което му се оказва.
Пътят на промяната
На 1 август 1990 г. Петър Георгиев застъпва в завода като директор. Период, който съвпада с големите промени в държавата и с пенсионирането на дългогодишния директор на предприятието. Заводът получава и ново име:
„Самел-90“ – Самоковска електроника. Това означава името, съхранено и до днес и превърнало се от десетилетия в символ на качество и професионализъм в световен мащаб във военната сфера.
„Фабриката е построена по бивш съветски модел. Купуваш само обикновените материали, метали, компоненти, кондензатори, резистори, интегрални схеми и от всичко това, накрая излиза готово изделие. Това е била идеологията на бившата съветска военна индустрия, т.е. да си независим при евентуално настъпили военни действия. Да излиза от завода крайният продукт да излиза от завода. И през всички тези години ние успяхме да запазим тази идеология“, разказва инж. Петър Георгиев.
Питам го каква е цената да устои на натиска на годините и системата?
„Това е страшно трудно за управление, защото никоя западна фирма не работи по такава система, нито японци, нито западни фирми. Всеки си е в своят профил, гони високи постижения, високи технологични параметри, организация на производството, докато да запазиш всичко това, да имаш и метал, да имаш и електроника, всичко на едно място“, категоричен е директорът на „Самел 90“.
А кога му е било най-тежко?
Признава го с болка. И очевидно още му тежи. Този човек излъчва емпатия. Връща се назад през 90-те години на миналия век, когато в завода работят 1500 души. След смяната на режима в България, след драстичното свиване и на българската армия, на него му се налага драстично да съкрати персонала. Прави го. За да спаси бизнеса. Днес, неговите служители са около 500 души. Към момента 90% от продукцията на предприятието е за износ.
„ Мисля, че може да е много по-добре и много по-лесно, ако наистина държавата стои зад нашия бизнес. От нашата индустрия, влизат в държавата по 2-3 милиарда евро на година от износа на продукция. Но най-неприятното е като дойдат чужденци и питат това изделие имате ли го във вашата армия, влезнало ли е на въоръжение и как да ги лъжеш, като не е влезнало, защото никой не се интересува“, коментира с болка инж. Петър Георгиев.
Бизнес със Саддам Хюсеин,
Износ за китайската армия
Един от най-любопитните моменти в бизнес визитката на инж. Петър Георгиев, за който никой не подозира, е неговото дългогодишно партньорство с Ирак по време на управлението на Саддам Хюсеин като президент на държавата от сърцето на Близкия изток (1979 - 2003). Дълго време, „Самел-90“ снадбява иракската армия с уникален артилерийски радиосмутител, който се произвежда единствено в завода в Самоков и никъде другаде по света.
„Тези артилерийски радиосмутители бяха хит на войната между Ирак, англичани и американци при нахлуването на английските и американските войски откъм Кувейт към Ирак (2003 г. – б.р.). Тогава бяхме продали на Саддам Хюсеин известно количество от тях и при наближаването на английските и американските войски, Хюсеин им ги изстрелваше. Те не знаеха какво се случва“, разказва инж. Петър Георгиев.
Впоследствие, в Самоков правят пътека и американски, и английски военни аташета. Искат да видят какво е това чудо, което се произвежда в завода и с което не са могли да се справят.
„Последният износ на този продукт направихме през 2005-2006 г. за китайската армия. Този артилерийски радисмутител е един предавател, който се монтира в артилерийски снаряд, било 122, било 152 мм. Изстрелва се, лети и попада в областта на противника. По време на летенето предавателят се отделя от снаряда, забива се в земята, автоматично се изстрелва в антената и почва да смущава радиостанциите на противника. Те губят ориентация“, разкрива тайната инж. Петър Георгиев.
Последните години заводът в Самоков произвежда и други изделия, които също са на световно ниво. Това са радиосмутители от най-различен калибър. Носими, превозвими, стационарни, както и подходящи за затвори. Това е единствения начин, по който може една държава да спре ползването на мобилни телефони от затворници, без да се налага да им отнема телефоните. Използването на подобна техника заглушава сигнала на мобилни устройства навсякъде, в радиус от няколко км.
И всичко това се произвежда в Самоков. В един завод в полите на планината. Ръководен от десетилетия от един и същ човек.
С колко подобни устройства разполага българската армия?
Отговорът ще ви шокира:
„Само с едно.“
Кратко, ясно, лаконично. Но в значителна степен и толкова изчерпателно. Нали?
(ЧАСТ 2 НА ИНТЕРВЮТО ОЧАКВАЙТЕ НА 14.01.2026)
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
