Дума на деня: Маркетплейс
Какво е "маркетплейс"?
Милион и половина билети по-късно: Може ли културата да бъде печеливш бизнес?
Какъв е бизнес моделът на една от водещите компании за продуциране в сценичните изкуства?
Когато светлините в залата угаснат и завесата се вдигне, публиката вижда само емоцията, актьорите, съвършения звук и блясъка на сцената. Това, което остава абсолютно невидимо за очите, е бизнесът зад тях. Един специфичен бизнес, в който сроковете не подлежат на отлагане, грешките струват скъпо, а хаосът трябва да бъде овладян до последния детайл.
У нас битува едно вечно схващане, че българинът все няма пари за изкуство, а хората в индустрията все така се борят с недофинансирането. Възможно ли е обаче културният сектор да функционира като успешен, устойчив и печеливш бизнес модел?
В този епизод на „Корпоративни истории“ Ваня Симонска и Атанас Боев от продуцентската компания Artvent доказват, че отговорът е категорично „да“. За пет години те успяват да разчупят статуквото, да вкарат младата аудитория в залите и да продадат над милион и половина билети.
В началото бе...проблемът
Снимка:
Artvent
Всеки успешен бизнес започва с намирането на проблем за решаване. Когато Ваня и Атанас решават да влязат в културния сектор, те заварват една добра среда за развитие, на която да дадат добавена стойност.
„Бизнесът изглеждаше добре, но видяхме, че можем да добавим стойност към него и да решим проблеми. Същността на бизнеса е точно това да решиш някакъв проблем“, разказват те.
Основното предизвикателство пред тях е сериозната пропаст между това, което се предлага на публиката, и начина, по който то изглежда. Те искат да представят културата като нещо модерно и интересно, да се оттърват от миризмата на „нафталин“ и да привлекат младото поколение в театрите.
Снимка:
Artvent
Резултатите днес показват, че стратегията работи. Когато стартират, младежите на възраст между 25 и 34 години съставляват едва около 6% от тяхната аудитория. Днес този дял е над 18%.
Тук е важно да спомене, че всъщност създатели и основатели на продуцентската компания са Велизар Величков, Ваня Симонска и Атанас Боев, по-късно към тях се присъединяват Кирил Киров – Кико, Захари Бахаров и Деян Ангелов.
Митът за непосилно скъпото начинание
Снимка:
Artvent
Мнозина вярват, че продуцентският бизнес е запазен само за милионери и изисква колосални първоначални капитали.
„Аз мисля, че е мит, че е скъпо начинание. Не е евтино, но не мисля, че е отчайващо скъпо начинание. По-скоро изисква доста финансови анализи и премерване на риска.“, разказва Атанас.
Първоначалната инвестиция за стартирането на компанията е била 100 000 евро. Благодарение на точни разчети и правилно селектиране на продукта и аудиторията, сумата е избита напълно още на третия месец.
Зад този успех обаче стои желязна дисциплина. В зависимост от мащаба, създаването на една собствена продукция от идейната фаза до премиерата отнема от половин до три години. Формулата на Art Event включва нещо, което дотогава липсва в сектора, а именно строго бюджетиране от ден първи. Всяко събитие има три финансови плана: оптимистичен, реалистичен и кризисен.
Тази подготовка се оказва ключова, тъй като компанията стартира в разгара на COVID пандемията. Първият им голям концерт е на Любо Киров в „Арена Армеец“ и се организира в условия на пълна несигурност относно противоепидемичните мерки и позволения процент публика. Налага се екипът да организира 19 мобилни лаборатории в рамките на един ден под светлините на прожекторите на всички национални медии.
Колко е склонен да плати българинът?
Снимка:
Artvent
На въпроса как се прави бизнес в общество, в което масово се твърди, че няма пари за изкуство, Ваня Симонска отговаря с категорично несъгласие.
„Хората в България всъщност са много чувствителни на тема култура, много чувствителни за качество. И ако ти им предложиш един хубав продукт, не просто събитие, а изживяване, те са готови да платят тези пари. Културата не е лукс, а е потребност на душата и сърцето.“
За да бъде изкуството достъпно, цените в залите се проектират в широк диапазон, така че всяка социална прослойка да може да си позволи билет. Освен това компанията поддържа тихи социални програми, осигуряващи достъп до събития за ученици, студенти, пенсионери и лекари в провинцията.
Война с държавните театри или различен модел?
Противно на очакванията за конфликт, продуцентите споделят, че нямат усещането държавните институции да ги възприемат като агресивна конкуренция, и се стремят към добър диалог. Разликата е в модела на работа и функциите.
„Функцията на частния сектор е това да забавлява хората повече, доколкото функцията на държавния театър по-скоро би трябвало да бъде обвързана с развитието на стратегическия културен сектор“.
Според Ваня държавната подкрепа е изключително важна за определени процеси и не трябва да се демонизира, но целта е частният и държавният сектор да си сътрудничат, за да вдигнат нивото на родния продукт до международните стандарти.
„Ние сме един много устойчив бизнес, който е доста добре стъпил на земята. Тук често се шегуваме помежду си, че Екселът и кръвните изследвания не лъжат никога, така че залагаме на цифрите“, казва с усмивка Ваня.
Истинската печалба...
А каква е истинската печалба на финала на деня? Тя не се измерва само в пари. По думите на Ваня и Атанас, най-голямата награда остава пълната зала, емоционално разтърсените хора и сълзите от вълнение в очите на публиката. Защото точно това изкарва човека от сигурното му и сиво ежедневие.
Зад всеки концерт, театрално представление или мащабно шоу има цяла армия от хора, които изграждат светове от светлина и звук в тъмното и си тръгват последни от залата. Затова, когато вечерта приключи и залата избухне, тези финални аплодисменти в равна степен принадлежат и на тях – невидимата подкрепа зад кулисите, без която магията на сцената просто нямаше да се случи.
В края на деня разговорът с Ваня и Атанас неизбежно излиза от сухите числа, бюджети и измерване на риск и се връща там, откъдето е започнал – при емоцията, която осмисля всичко.
ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ ВИЖТЕ ТУК:
Ако сте пропуснали предишния епизод на рубриката ни "Корпоративни истории" може да го гледате тук:
