Как астронавтите ще ходят до тоалетната в космоса - решението на НАСА за 23 милиона долара
Липсата на гравитация в космоса може да представлява редица предизвикателства
Как една американска фамилия въвлича България в бъдещето на ядрената енергия
Корпоративни истории
Как работи „кладенецът“ на Мюлер?
Докато светът търси евтина, чиста и надеждна енергия за ерата на изкуствения интелект и центровете за данни, една американска фамилия развива идея, която може да преобърне ядрената индустрия. А България вече е част от тази история.
Става дума за 47-годишната предприемачка Елизабет (Лиз) Мюлер и нейния баща - 82-годишния физик Ричард А. Мюлер, дългогодишен професор в Калифорнийски университет в Бъркли, пише Forbes.
Това, което започва като редовни 5-километрови разходки из хълмовете на Бъркли, днес се превръща в стартъп за милиард долара с потенциал да направи ядрената енергия по-евтина, по-безопасна и по-бърза за изграждане. Компанията им Deep Fission предлага радикално проста идея: вместо реактор на повърхността — реактор на 1,6 км под земята, в тесен сондаж, пълен с вода.
И паралелно с това, другата им компания, Deep Isolation, вече работи с правителствата на България и Хърватия по въпроса с ядрените отпадъци от съветските реактори.
Как работи „кладенецът“ на Мюлер?
Идеята зад Deep Fission звучи почти абсурдно проста:
- сондаж с диаметър ~75 см
- дълбочина ~1,6 км в твърда скала
- запълване с вода
- спускане на малък реактор в капсула
- парата се издига нагоре и задвижва турбина
Един такъв сондаж произвежда 15 MW, което е достатъчно за ~12 000 домакинства. 70 сондажа на едно място могат да захранват 1 GW център за данни.
Ключът е налягането. На тази дълбочина водата създава налягане 160 пъти по-голямо от атмосферното, без бетонни куполи, без масивни стоманени съдове, без огромна инфраструктура на повърхността. По оценка на Мюлер това елиминира около 80% от разходите на класическа АЕЦ и сваля цената до ~6 цента/kWh.
През 2024 г. Министерство на енергетиката на САЩ включи Deep Fission сред 10-те най-обещаващи пилотни реакторни компании.
От радиовъглеродното датиране до ядрените кладенци
Още преди да стане предприемач, Ричард Мюлер вече е оставил траен отпечатък в науката. Той усъвършенства модерния метод за радиовъглеродно датиране, който разобличава редица исторически фалшификати, включително прочутата Торинска плащаница, доказана като средновековна изработка.
Днес същият учен прилага физиката не за да датира миналото, а за да проектира бъдещето на енергетиката.
Българската връзка
Преди Deep Fission се ражда Deep Isolation, компания, фокусирана върху погребването на ядрени отпадъци в дълбоки сондажи. През 2021 г. те демонстрират, че могат да спускат и изваждат контейнери с отработено гориво на ~800 м дълбочина.
Миналата година компанията отчита приходи от работа с правителствата на България и Хърватия по управлението на отпадъци от реактори от съветски тип.
Точно от тези проекти Мюлер научава в детайли за геологията, сондажите и поведението на скалите под огромно налягане, знание, което директно води до идеята за подземния реактор.
Години пред конкуренцията
Deep Fission вече е набрала 122 млн. долара при оценка ~1 млрд. долара. Сред инвеститорите е фондът 8VC на съоснователя на Palantir Джо Лонсдейл.
Докато други компании като Oklo и Kairos Power строят класически надземни малки реактори и чакат години за регулаторно одобрение, Мюлер залагат на нещо, което един инвеститор нарича „регулаторен хак“, защото реакторът е заровен под километър скала.
Целта им е продажба на ток в мрежата още през 2027 г.
Съпротива и въпроси за сигурността
Първият тестов сондаж се прави в индустриален парк в Парсънс, Канзас, терен, зониран за ядрена дейност още от Втората световна война. Част от местните жители се противопоставят. Но геофизични изчисления показват, че дори при силно земетресение биха били нужни 500 000 години, за да достигне радиация 300 метра през скалата и то в количества, които не замърсяват подпочвените води.
А когато реакторът приключи работа? Няма да бъде изваждан. Сондажът просто ще бъде запечатан със смес от цимент и скала завинаги.
Защо това има значение за България?
България е сред малкото страни в Европа, които вече имат пряк работен контакт с технологията на Мюлер чрез Deep Isolation. Това означава натрупан опит с дълбочинни сондажи за ядрени цели, директен достъп до екип, който може да промени ядрената енергетика и потенциален ранен партньор при внедряване на бъдещи подземни реактори
В момент, когато Европа търси алтернатива на въглищата и нестабилните ВЕИ, българската връзка с тази технология може да се окаже стратегическа. Защото ядрената революция на семейство Мюлер вече не е само американска история. България е част от нея.
