С тези трикове ще намалите сметката за ток през зимата
Кои фактори влияят върху количеството електроенергия, което се потребява?
Финанси
Предложението е заложено в законопроект внесен от БСП, а според работодателите това ще навреди на част от фирмите
Минималната работна заплата да е не по-малко от 50% от размера на средната работна заплата за страната за 12 месеца назад. Това предвижда законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда внесен от БСП. В мотивите е записано, че се предлага въвеждане и гарантиране на долен праг на минималната работна заплата за страната. Заложено е тя да се определя всяка година до 31 октомври и да важи за следващата календарна година.
Към настоящия момент това би означавало минималният размер на най-ниските възнаграждения в страната да стане 850 лева. За сравнение, в проектобюджетът за догодина в момента е предвидено размерът на МРЗ да остане замразен на 710 лева през 2023г.Вносителите на законопроекта мотивират предложението си с европейска директива, която цели държавите-членки да осигурят „адекватна“ минимална заплата на работещите.
Темата за определяне на механизъм, по който да се изчислява размерът на минималната заплата не е нова. До момента обаче съгласие между работодатели, синдикати и държава никога не е постигано. Така в крайна сметка минималните доходи у нас продължават да се определят административно. А това винаги води след себе си недоволството на работодателите в браншовете с най-ниски заплати.
Председателят на Aсоциацията на индустриалния капитал у нас – Васил Велев коментира за Businessnovinite.bg, че така внесеното предложение, не изпълнява правилно европейската директива и ще навреди на конкурентоспособността на фирмите в някои браншове у нас. „Ние смятаме, че трябва да се договарят брутни минимални работни заплати, които да са различни за отделните браншове“, коментира Велев.
Businessnovinite.bg потърси мнението по темата и на главния икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов. Според него подобно предложение за определяне на МРЗ в краткосрочен план не би навредило на конкурентоспособността у нас, но не би могло да бъде дългосрочно решение.
„Докато има икономически растеж и България догонва европейските нива на заплащане, това може и да работи. Но тази опростена формула не дава гъвкавост при кризи. Ако бъде заложена в закон как при необходимост ще се даде възможност за нулева година, за година без актуализация на МРЗ?“, коментира Богданов.
Предстои да видим и дали проектът ще бъде разгледан от депутатите.
Кои фактори влияят върху количеството електроенергия, което се потребява?
Общата стойност на застрахователните загуби от природни катастрофи се оценява на 107 млрд. долара
Преводите, изпращани от домакинства – живеещи в ЕС към такива извън Общността наброяват 52,1 млрд. евро