Най-евтината страна в света? „С 80 евро си милионер“
Какво може да се купи за едно евро?
Свят
Вижте къде се намира
Когато повечето хора мислят за Тексас, те може би си представят сурови пустинни пейзажи, скалисти планински върхове и от време на време търкалящи се преобръщащи се плевели. Макар че по-голямата част от щата на Самотната звезда всъщност не изглежда така, има една част от щата, която сякаш е извадена директно от спагети уестърн: Далечният Западен Тексас. И никъде този каубойски дух не е по-очевиден и жив, отколкото в малкото градче Терлингуа, пише Travel and Leisure.
Този бивш минен център с население от около 170 души е разположен между обширните пространства на Национален парк Биг Бенд и Държавен парк Биг Бенд Ранч. В началото на 20-ти век в района е открита цинобърна руда, която се използва за създаване на течен живак, някога важен ресурс за производството на огнестрелни оръжия, и населението на града се увеличава рязко. Но когато пазарът на живак се срива малко след края на Втората световна война, минната компания изоставя Терлингуа и той се превръща в град-призрак.
Това обаче не е краят на историята на Терлингуа.
През 1967 г. тук се ражда ежегодното събитие Оригиналното състезание по готвене на чили в Терлингуа (първоначално наричано „Голямата конфронтация с чили“). С времето то привлича любители на чилито от целия щат и носи на града прозвището „Световна столица на чилито“, присъдено от International Chili Society.
Благодарение на близостта си до Национален парк Биг Бенд, Терлингуа се превръща в предпочитана изходна точка за приключения сред природата. Хората идват тук, за да се спускат с рафт по Рио Гранде, да изследват суровия пустинен терен и да наблюдават едни от най-тъмните нощни небеса в САЩ.
Някога в сянката на по-известните си съседи от Западен Тексас като Марфа, Маратон и Алпин, днес Терлингуа привлича все повече посетители. Те идват заради необичайните хотели, колоритните барове и автентичния дух на Дивия запад.
Какво може да се купи за едно евро?
Всяка дестинация е оценявана по различни критерии
Методът се основава на т.нар. „обратна горивна реакция“