Икономист: Откакто сме в ЕС не сме мръднали от последното място по минимална заплата

Почти всяка година около 1,5 млн. българи са под линията на бедността, каза икономистът

“Откакто сме влезли в ЕС не сме мръднали от последното място по минимална заплата. В същото време разликата в производителността на труда на средноевропейския работник и българския не е 6 пъти, а 2-3 пъти”. Това заяви директорът на Института за социални и синдикални изследвания на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и главен икономист на синдиката Любослав Костов в предаването “Тази сутрин”.

Той обясни, че темпът на ръст на минималната работна заплата от 9-10% е значително по-малък от този, който ще ни позволи така наречената реална конвергенция. Разликата между минималната и средната работна заплата се увеличава, добавя Костов. 

"Променяме пенсиите с доста изоставане, т.е. не сме го правили тогава, когато е трябвало. Линията на бедност също се вдига, макар и с малко, но ако погледнем назад какво се случва почти всяка година около 1,5 млн. българи са под линията на бедността, от тях малко над 300 хиляди са пенсионери", каза Костов. 

Димитър Манолов от КТ"Подкрепа": Минималната заплата вече трябваше да е 900 лв.

Ако бюджетът на държавното и обществено осигуряване не бъде приет, пенсиите няма да бъдат повишени, обясни Манолов

Според него всяка година картинката е сходна идентична и това показва всъщност, че политиката за социално подпомагане не дават желания ефект, за да изтласка все повече и повече хора над тази линия, защото обхвата остава един и същ макар да се вдигат линията на бедност, макар да вдигаме пенсиите всъщност са отношенията не се променят и това е много голямо притеснение.

България не спазва методологията на ЕС за линията на бедност 

Методологията, по която се определя линията на бедност на Евростат не се спазва у нас, заяви икономистът. 

Той даде пример с линията на бедността през последните две години и прогнозната за 2023 г. За 2021 тя е била 369 лв., като е трябвало да бъде 431 лв., година по-късно е 413 лв., а не 460 лв. и прогнозната за 2023 г. е 504 лв., а не 541 лв. 

“Изоставаме с 30-40 лв. от това, което Европа ни е заложила. Ако погледнем какво се случва със всички социални индикатори, България изостава от средноевропейските стойности от над 10 години”, каза икономистът.

По думите му това е основен пропуск. "Много често се справяме добре с растежа, с бюджетното салдо, но като погледнем индикаторите за измерване, имаме неравенствата за хора в бедност и социално изключване.

Вижте повече във видеото.