От кеш фондове до AI – къде да инвестираме през 2026?

„Колкото по-дълъг е срокът до падеж, толкова по-волатилни са облигациите при промяна на лихвите. Ние избягваме това“, допълни той.

На въпрос от публиката за минималния хоризонт за инвестиция, Бакърджиев беше категоричен: „При 99% от случаите, дори и за два месеца инвестиция, е реално фондът да е на плюс. За да има по-сериозна загуба, трябва първо Германия да фалира, което ако стане, това ще е най-малкият ни проблем. Това е възможно най-консервативната инвестиция.“

 

 

Модераторът Йордан Генов се обърна към Георги Робев с въпрос за историческата „ножица“ (разлика в оценката) между акциите на растежа (Growth) и акциите на стойността (Value), която в момента е на рекордно ниски нива в полза на растежа.

„Това, че сме на историческо дъно за 'value' компаниите, не е сигнал, че трябва веднага да инвестираме в тях“, предупреди Робев. Той обясни, че технологичният бум и средата на (все още) относително ниски лихви продължават да подкрепят 'growth' сегмента.

 

„Value компаниите са зрял бизнес, който функционира добре при по-високи лихви и инфлация, за разлика от 'growth' компаниите. Като изходим от фундамента, нищо не предполага, че 'growth' компаниите изведнъж ще спрат да носят доходност“, каза той, но все пак посъветва: „Според мен, всеки инвеститор трябва да има между 15% и 20% от портфейла си насочен към 'value' компании или фондове за диверсификация.“

Банките се адаптират: Ще се върнат ли високите лихви по депозити?

Дискусията се насочи към банковия сектор и поведението на спестителите. Даниел Трифонов от tbi bank отбеляза, че българите стават все по-адаптивни.

„Със сигурност забелязваме увеличена клиентска база заради по-добрите ни условия – безплатни сметки, бързи преводи. Това привлича младите хора“, каза той. Трифонов изтъкна успеха на продукта „Касичка“, който позволява на клиентите да получават лихва дори върху парите си за ежедневно ползване, които иначе биха стояли на нулева лихва в разплащателна сметка.

 

Трифонов обясни, че България е „изкривен пазар“. „Има много излишна ликвидност, което държи лихвите по депозити ниски, въпреки че ЕЦБ доскоро плащаше 4% лихва. Това в България го няма.“

Той прогнозира, че в рамките на 1-3 години пазарът ще се нормализира. „Това, което се случва в Германия, където нови банки 'надплащат' бенчмарка, за да привличат клиенти, е временно. Ние предлагаме справедлива цена за ресурса, който ползваме.“

 

Панайот Пощов от Karoll Brokerage беше предизвикан с въпроси относно избора на борсово търгувани фондове (ETF) и данъчните особености.
„Освен големината на фонда и разходите, най-важното е да изберем актива, в който вярваме, и да разбираме как е структуриран. Трябва да се четат документите“, посъветва Пощов. Той изтъкна и ключов момент за българските инвеститори: „Без да е данъчен съвет, знаете, че ако продадем актив на регулирана европейска борса, сме освободени от данък капиталова печалба. Ние като българи сме огромно привилегировани с това.“

Той обаче отправи сериозно предупреждение относно търговията с „фракции“ (части от акции), предлагана от много брокери: „Когато купуваме частици, насрещна страна е брокерът, не борсата. Това ни лишава от данъчното облагане (освобождаването). Според мен не си струва. По-скоро изчакайте, спестете и си купете поне един дял.“