Инфлацията на храните отслабва, но защо покупките ви може да поскъпнат?
Според икономистите по-високите цени на енергията и торовете се прехвърлят към храните със закъснение
Инфлацията на храните в Европа продължава да се забавя, но според икономисти това може да се окаже временно. Скорошният шок при цените на петрола и торовете все още не е достигнал напълно до рафтовете на супермаркетите, тъй като подобни разходи обикновено се прехвърлят по веригата на доставки със закъснение от повече от година. Освен това екстремните горещини това лято вероятно ще окажат още по-силно влияние върху цените на храните през 2027 г., отколкото войната с Иран.
Въпреки че инфлацията на храните в еврозоната се забавя въпреки очакванията за поскъпване вследствие на по-високите разходи за енергия и торове, икономистите от Oxford Economics и Deutsche Bank прогнозират ново ускоряване през следващата година. Според Oxford Economics инфлацията на храните в еврозоната може да достигне около 3% през 2027 г. спрямо 1,6% през юни 2026 г., като само ефектът от неблагоприятните климатични условия може да добави до един процентен пункт.
Според икономистите по-високите цени на енергията и торовете се прехвърлят към храните със закъснение, защото първо се поемат от земеделските производители, а след това достигат до преработвателите, търговците на едро и накрая до супермаркетите. Deutsche Bank изчислява, че стоковият шок от периода март–юни може да увеличи цените на храните с около 0,8% в еврозоната и 1,3% във Великобритания през следващата година. Преди войната с Иран петролът Brent се търгуваше около 72,50 долара за барел, по време на конфликта достигна 118 долара, а след примирието се върна към около 83 долара. Подобно движение имаше и при цените на уреята, но тези колебания все още не са напълно отразени в крайните цени на хранителните продукти, предава Еuronews.
Засега данните остават сравнително благоприятни. Според експресната оценка на Евростат инфлацията на храните в еврозоната е намаляла от 2,5% през декември 2025 г. до 1,6% през юни 2026 г. – най-ниското ниво от средата на 2021 г. По-ниската инфлация се подкрепя от силната реколта от зърно през 2025 г., свръхпредлагането на сурово мляко, стабилизирането на цените на какаото, шоколада и кафето, поевтиняването на зехтина и по-ниските разходи за енергия при преработката на храните. Според Oxford Economics почти половината хранителни продукти са поевтинели през последните три месеца, а едва около 20% са поскъпнали с повече от 2%, което подсказва, че инфлацията ще остане слаба до края на годината.
Въпреки това Oxford Economics предупреждава, че ефектът от по-високите производствени разходи ще се прояви с по-голямо закъснение, отколкото първоначално се очакваше. Обикновено са необходими около 12 месеца, за да достигнат до потребителите промените в световните цени на храните и торовете. Затова, въпреки че прогнозата за инфлацията на храните, алкохола и тютюна през 2026 г. беше понижена до 2,1%, икономистите очакват ново ускоряване през 2027 г., когато по-високите разходи за енергия, преработка и опаковане ще започнат да се отразяват по-силно върху крайните цени.
Още по-голям риск според анализаторите представляват тазгодишните екстремни горещини. Щетите върху реколтата вече се смятат за неизбежни, а евентуални нови горещи вълни и силното Ел Ниньо (ENSO) могат допълнително да ограничат производството и да повишат инфлацията на храните през 2027 г. Oxford Economics очаква климатичният фактор сам по себе си да добави до един процентен пункт към цените на храните. Изследване на Европейската централна банка също показва, че въздействието на екстремните температури върху инфлацията може да продължи до 12 месеца, а с напредването на климатичните промени подобни горещи вълни ще оказват все по-силен натиск върху цените на храните в Европа.

