Бан на социалните мрежи за деца. Ще проработи ли?
Забраната, която ще обхване платформи като X, TikTok, Facebook и Instagram
Георгиева: МВФ ще прогнозира понижение на глобалния растеж за 2022 г. и 2023 г.
Финанси
Според нея настоящата 2022 г. ще бъде трудна, а 2023 г. вероятно още по-трудна, с повишен риск от рецесия
Последните показатели сочат слабо второ тримесечие и прогнозите за глобален растеж в Актуализацията на световните икономически перспективи за 2022 г. и 2023 г. ще бъдат допълнително понижени по-късно този месец. Това съобщи председателят на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева.
„При последната среща на Г-20 през април МВФ току-що беше понижил прогнозата си за глобалния растеж до 3,6% за тази и следващата година, предупреждавайки, че тази прогноза може да се влоши допълнително предвид потенциалните рискове. Оттогава няколко от тези рискове се материализираха и засилиха множеството кризи, пред които е изправен светът“, каза тя.
Изявлението на председателят на МВФ идва малко преди срещата в Бали на министрите и управителите на централните банки на страните от Г-20, които по нейни дими ще се изправят пред значително влошени глобални икономически перспективи.
Тя подчерта, че икономическо въздействие на войната в Украйна също се задълбочава и ще продължава да се влошава, особено чрез шоковете в цените на суровините, които забавят растежа и изострят кризата с разходите за живот, засягаща стотици милиони хора — особено бедните, които не могат да си позволят да изхранват семействата си.
„Инфлацията е по-висока от очакваното и надхвърля цените на храните и енергията. Това накара основните централни банки да обявят по-нататъшно затягане на паричната политика, което е необходимо, но ще натежи на възстановяването. Продължаващите смущения, свързани с пандемиите — особено в Китай — и новите затруднения в световните вериги за доставки възпрепятстват икономическата активност“, каза тя.
Според нея настоящата 2022 г. ще бъде трудна, а 2023 г. вероятно още по-трудна, с повишен риск от рецесия.
Поради тази причина тя изтъкна някои от основните политики, които МВФ обсъжда със страните членки на Г-20.
Първо, държавите трябва да направят всичко възможно, за да намалят високата инфлация.
Георгиева обясни, че трайно високата инфлация може да погуби възстановяването и да влоши допълнително стандарта на живот, особено на уязвимите групи. В много страни инфлацията вече е достигнала най-високите си стойности за последните няколко десетилетия и както общата, така и базисната инфлация продължават да нарастват.
„Това предизвика цикъл на затягане на паричната политика, който е все по-синхронизиран: 75 централни банки — или около три четвърти от централните банки, които следим — са повишили лихвените проценти от юли 2021 г. насам. Средното повишение е 3,8 пъти. За нововъзникващите и развиващите се икономики, където лихвените проценти бяха вдигнати по-рано, средното общо процентно увеличение е 3 пункта — почти двойно спрямо повишението с 1,7 процентни пункта в развитите икономики“, каза тя.
Повечето централни банки ще трябва да продължат решително да затягат паричната си политика. Това е особено належащо там, където инфлационните очаквания започват да се разколебават. Ако не се вземат мерки, тези държави могат да се сблъскат с разрушителна спирала на цените на труда, която ще изисква още по-силно затягане на паричната политика, нанасяйки още по-голяма вреда на растежа и заетостта, предупреди председателят на МВФ.
