Как изоставени земи могат да се превърнат във ВЕИ проекти?

В България върху такива терени могат да бъдат изградени около 9,1 GW соларни мощности

Нарушените терени - бивши мини, кариери, индустриални зони и депа за отпадъци - могат да играят ключова роля за развитието на възобновяемата енергия в България, пише Climateka. Вместо новите енергийни проекти да заемат земеделски земи или територии с висока природна стойност, те могат да бъдат насочени към вече увредени площи.

Така едновременно може да бъде подкрепен енергийният преход и да се намали натискът върху природата. Анализ на WWF България от 2024 г. показва, че върху нарушени терени могат да бъдат инсталирани около 9,1 GW от планираните до 2050 г. 13,66 GW фотоволтаични мощности. Това означава, че близо 70% от бъдещите соларни проекти биха могли да бъдат реализирани върху вече увредени площи. При вятърната енергия потенциалът е по-ограничен, но около 16% от планираните нови мощности също могат да бъдат изградени върху подобни терени.

Откриха голямо златно-медно находище край мина в България

Ето къде

Перник като пилотен пример

През 2025 г. община Перник е избрана за пилотен район за проучване на потенциала на нарушените терени. Анализът идентифицира 2878 хектара деградирали площи, което представлява около 6% от територията на общината.

След изключване на екологично чувствителните зони и проверка на терените са потвърдени 2489 хектара, разпределени в 12 зони с потенциал за развитие на възобновяема енергия. Изчисленията показват, че върху тях могат да бъдат изградени между 1 и 2 GW соларни мощности, достатъчни да осигуряват електроенергия за над 500 000 домакинства годишно.

Токът поскъпва от 1 юли. Може ли панел на балкона да ни свали сметката с 30% на годишна база?

Балин Балинов от „Грийнпийс“ – България коментира кои са най-подходящите уреди за захранване с балконски фотоволтаици

Какво е необходимо за успешното развитие на ВЕИ?

Едно от основните предизвикателства е липсата на актуални и централизирани данни за собствеността, предназначението и концесиите на много от тези терени. Често информацията е разпръсната между различни институции или не отразява реалното състояние на място.

Затова експертите препоръчват по-добро пространствено планиране, дигитализация на кадастралната информация и по-активна роля на общините при определянето на подходящи зони за ВЕИ. Включването на местните общности и споделянето на икономическите ползи от проектите също са важни условия за успешното им реализиране.