Защо агнешкото е скъпо в магазина, а фермерите оцеляват на кредити?

Фермите в Пазарджишко са принудени да продават само за местни кланици

Остават броени дни до Великден, а с наближаването на празника идват и обичайните въпроси - защо агнешкото е толкова скъпо, българско ли е месото на щанда и как да не платим за „замразен внос“, маскиран с роден печат? За да намерим отговорите, разговаряме с Кристина Дъвкова – собственик на една от най-модерните овцеферми у нас, ферма „Вълк“. Тя е бивш икономист, който в момента е собственик на индустриална овцеферма в село Ляхово, Пазарджик. С нея разнищваме сметката на фермера и пътя на месото от кошарата до трапезата.

Къде отиват парите ни?

Снимка: Кристина Дъвкова

Когато видим етикет от 13 евро за килограм, си мислим, че фермерите забогатяват за една нощ. Реалността обаче е друга.

„Цена от 7 и 8 евро на килограм важи за фермите, които имат кланица или кланичен пункт, в който имат право да колят. За съжаление това са единични ферми.

Голяма част от колегите колят и продават животни без документи. Според мен трябва да се работи в тази посока. За да се изсветли сектора, всичко трябва да се прави, съгласно закона.“, казва Кристина пред нашия екип.

След като се платят всички разходи за отглеждане, при фермера остават едва 10-15 евро чисто от едно животно.

„При 5 евро продажна цена към кланица, при фермера остават не повече от 10-15 евро на брой животно.“

Възможно ли е евтино и качествено българско месо?

Снимка: bTV

Отговорът зависи от типа ферма. В малките семейни стопанства, където не се плащат заплати, осигуровки и животните са основно на паша, себестойността може да бъде по-ниска. Често тези производители не са регистрирани по ДДС, което прави продукцията им по-достъпна.

Но това не важи за индустриалните ферми.

„Тези ферми като моята купуват всичко, от фуражи (концентриран и груб), ток, вода, заплати и осигуровки, поддръжка на техниката, препарати за хигиена, ваксини. За да може да се предлага целогодишно мляко и месо, разходите са в пъти по-високи.“, казва тя.

Според Дъвкова ниската цена на етикета почти винаги означава компромис някъде по веригата.

Тази година за Великден купуваме цяло агне за 170 евро

Какво означава това за трапезата?

По-малко животни, по-високи цени

Снимка: Кристина Дъвкова

През последните години в България има трайна тенденция към намаляване на поголовието. Това естествено води до недостиг на пазара и повишаване на цените, особено в дните преди Великден.

Проблемът е, че инфлацията и растящите разходи „изяждат“ очакваните печалби и фермерите трудно усещат реален финансов ефект от по-високите цени.

Болести, ограничения и евтин внос

Едно от най-големите предизвикателства за фермата на Дъвкова през последните години е огнището на чума във Велинград. Заради наложените ограничения от ноември 2024 г. фермите в област Пазарджик могат да продават животни само за кланица в същата област, но не и за разплод.

За големи ферми, инвестирали в генетика и високопродуктивни животни, това означава сериозна загуба. Животните за разплод могат да се продават с до 50% по-висока цена, но в момента това е невъзможно.

След това идват и случаите на шарка по овцете, които налагат допълнителни разходи за биосигурност.

„Предизвикателствата с шарката по овцете беше следващия шамар за всички нас. Разходите ми за препарати за дезинфекция и биосигурност на месечна база възлизат на около 600 евро. За съжаление има колеги, които дори нямат ограда около обора. За какво говорим?“

По думите ѝ българските фермери трудно могат да бъдат конкурентни на евтиния внос, особено когато в съседни страни като Северна Македония държавата подпомага директно всяко продадено животно.

10% по-скъпо агнешко ядем този Великден

Възможно е да има недостиг на агнешко, предупреждават от от бранша

Как да разпознаем качественото месо?

Снимка: bTV

Всяка година се говори за фалшиви печати и преетикетиране. Според Дъвкова най-сигурният начин е потребителите да купуват директно от ферми със собствен кланичен пункт.

Така месото е прясно, идва от животни с проследим произход на храната, минало е преглед от Българска агенция по безопасност на храните и е съхранявано правилно до предаването на клиента.

Иновацията е нужда

Фермата на Дъвкова е известна с внедряването на технологии и автоматизация. Това обаче не е просто модерност, а необходимост.

„Ако искаме да имаме прясно мляко и месо през цялата година, а не само покрай Великден, това са фермите които могат да го предложат. Тези инвестиции със сигурност оскъпяват продукцията, но осигуряват целогодишен добив на мляко с едно и също качество и добра хигиена.“, обяснява тя.

Тези инвестиции оскъпяват продукцията, но гарантират постоянен добив, еднакво качество, високо ниво на хигиена, по-добро здраве на животните.

Освен българско: Този Великден ядем македонско и румънско агнешко

Тази година цените на агнешкото леко се покачват

Фермерите оцеляват с кредити

Снимка: Кристина Дъвкова

„За съжаление не сме конкурентноспособни. Покриваме загубите с кредити, които се надяваме да успеем да върнем, когато ситуацията се нормализира.“, казва Дъвкова.

Зад всяко агне на великденската трапеза стои не просто ферма, а борба с болести, регулации, разходи и нелоялна конкуренция. И докато потребителят гледа цената на етикета, фермерът често брои разходите, които тя дори не покрива.