Кои ще са най-важните избори в света през 2026 г.?
Тази година избори ще има както в България,така е в Унгария, Армения и още няколко страни
Защо агнешкото е скъпо в магазина, а фермерите оцеляват на кредити?
Фермите в Пазарджишко са принудени да продават само за местни кланици
Остават броени дни до Великден, а с наближаването на празника идват и обичайните въпроси - защо агнешкото е толкова скъпо, българско ли е месото на щанда и как да не платим за „замразен внос“, маскиран с роден печат? За да намерим отговорите, разговаряме с Кристина Дъвкова – собственик на една от най-модерните овцеферми у нас, ферма „Вълк“. Тя е бивш икономист, който в момента е собственик на индустриална овцеферма в село Ляхово, Пазарджик. С нея разнищваме сметката на фермера и пътя на месото от кошарата до трапезата.
Къде отиват парите ни?
Когато видим етикет от 13 евро за килограм, си мислим, че фермерите забогатяват за една нощ. Реалността обаче е друга.
„Цена от 7 и 8 евро на килограм важи за фермите, които имат кланица или кланичен пункт, в който имат право да колят. За съжаление това са единични ферми.
Голяма част от колегите колят и продават животни без документи. Според мен трябва да се работи в тази посока. За да се изсветли сектора, всичко трябва да се прави, съгласно закона.“
След като се платят всички разходи за отглеждане, при фермера остават едва 10-15 евро чисто от едно животно.
„При 5 евро продажна цена към кланица, при фермера остават не повече от 10-15 евро на брой животно.“
Възможно ли е евтино и качествено българско месо?
Снимка:
bTV
Отговорът зависи от типа ферма. В малките семейни стопанства, където не се плащат заплати, осигуровки и животните са основно на паша, себестойността може да бъде по-ниска. Често тези производители не са регистрирани по ДДС, което прави продукцията им по-достъпна.
Но това не важи за индустриалните ферми.
„Тези ферми като моята купуват всичко, от фуражи (концентриран и груб), ток, вода, заплати и осигуровки, поддръжка на техниката, препарати за хигиена, ваксини. За да може да се предлага целогодишно мляко и месо, разходите са в пъти по-високи.“, казва тя.
Според Дъвкова ниската цена на етикета почти винаги означава компромис някъде по веригата.
По-малко животни, по-високи цени
Снимка:
bTV
През последните години в България има трайна тенденция към намаляване на поголовието. Това естествено води до недостиг на пазара и повишаване на цените, особено в дните преди Великден.
Проблемът е, че инфлацията и растящите разходи „изяждат“ очакваните печалби и фермерите трудно усещат реален финансов ефект от по-високите цени.
Болести, ограничения и евтин внос
Едно от най-големите предизвикателства за фермата на Дъвкова през последните години е огнището на чума във Велинград. Заради наложените ограничения от ноември 2024 г. фермите в област Пазарджик могат да продават животни само за кланица в същата област, но не и за разплод.
За големи ферми, инвестирали в генетика и високопродуктивни животни, това означава сериозна загуба. Животните за разплод могат да се продават с до 50% по-висока цена, но в момента това е невъзможно.
След това идват и случаите на шарка по овцете, които налагат допълнителни разходи за биосигурност.
„Предизвикателствата с шарката по овцете беше следващия шамар за всички нас. Разходите ми за препарати за дезинфекция и биосигурност на месечна база възлизат на около 600 евро. За съжаление има колеги, които дори нямат ограда около обора. За какво говорим?“
По думите ѝ българските фермери трудно могат да бъдат конкурентни на евтиния внос, особено когато в съседни страни като Северна Македония държавата подпомага директно всяко продадено животно.
Как да разпознаем качественото месо?
Снимка:
bTV
Всяка година се говори за фалшиви печати и преетикетиране. Според Дъвкова най-сигурният начин е потребителите да купуват директно от ферми със собствен кланичен пункт.
Така месото е прясно, идва от животни с проследим произход на храната, минало е преглед от Българска агенция по безопасност на храните и е съхранявано правилно до предаването на клиента.
Иновацията е нужда
Фермата на Дъвкова е известна с внедряването на технологии и автоматизация. Това обаче не е просто модерност, а необходимост.
„Ако искаме да имаме прясно мляко и месо през цялата година, а не само покрай Великден, това са фермите които могат да го предложат. Тези инвестиции със сигурност оскъпяват продукцията, но осигуряват целогодишен добив на мляко с едно и също качество и добра хигиена.“, обяснява тя.
Тези инвестиции оскъпяват продукцията, но гарантират постоянен добив, еднакво качество, високо ниво на хигиена, по-добро здраве на животните.
Фермерите оцеляват с кредити
Снимка:
Кристина Дъвкова
„За съжаление не сме конкурентноспособни. Покриваме загубите с кредити, които се надяваме да успеем да върнем, когато ситуацията се нормализира.“, казва Дъвкова.
Зад всяко агне на великденската трапеза стои не просто ферма, а борба с болести, регулации, разходи и нелоялна конкуренция. И докато потребителят гледа цената на етикета, фермерът често брои разходите, които тя дори не покрива.
