Бан на социалните мрежи за деца. Ще проработи ли?
Забраната, която ще обхване платформи като X, TikTok, Facebook и Instagram
Зърнопрозиводителите отново в протестна готовност - какви са исканията им?
През септември миналата година те блокираха ключови пътища в цялата страна
Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) подчертава тежката ситуация, в която се намира сектор „Зърнопроизводство“ и необходимостта от взимането на навременни мерки за оцеляването му. От организацията излязоха с декларация, в която подчертават исканията си от правителството.
Според НАЗ, секторът от няколко години се намира в колапс, заради неблагоприятни икономически и климатични събития, като всяка следваща година кризата в зърнопроизводството става все по-остра. Основни критични обстоятелства за жизнеността на сектора са: на първо място, последиците от войната в Украйна, които неминуемо оказват сътресения на пазара на българската продукция; големият скок в себестойността на зърнените и маслодайни култури, дължащ се на постоянно повишаващите се производствени разходи, високите рентни плащания, както и на многобройните екологични европейски изисквания, които земеделските производители са задължени да изпълняват; огромният натиск от налаганите изисквания спрямо селското стопанство по линия на Зелената сделка, която следва да се изпълнява от всички европейски фермери и води до все по-влошаваща се конкурентоспособност на европейското производство спрямо производството на трети страни; както и продажните цени на местните и международните пазари през последните години, които не покриват високата себестойност на продукцията.
Ето и какви са исканията на зърнопроизводителите:
1) Включване на основните пет култури в сектор „Зърнопроизводство“ (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица) в държавната помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ за 2024 г., без това да повлияе върху подпомагането за другите сектори.
2) Изпълнение на законодателни инициативи, свързани с подобряване на възможностите за извършване на земеделска дейност, а именно:
- Промени в чл. 37в от Закон за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ), касаещи улесняване процеса на доброволно споразумяване за комасирано ползване на земеделските земи;
- Промени в Закона за арендата, целящи регламентиране на сключването на дългосрочни договори при наемане/арендоване на земеделска земя;
- Приемане на държавен механизъм за регулация на рентните плащания в страната, основан на добив и продажни цени;
- Създаване и приемане на Закон за браншовите организации в земеделието, Закон за аграрната камара и Закон за селскостопанските кооперативи;
- Определяне на напояването като стратегически национален приоритет – мерки и действия за подобряване на поливното земеделие в страната: държавна подкрепа за цената на водата; облекчаване на нормативните режими за инвестиционни проекти, свързани с водоспестяващи технологии.
3) Отстояването на твърда позиция за защита на българското производство при предоговарянето на регламента за либерализирана търговия с Украйна, т. нар. Регламент за автономни търговски мерки (АТМ), като се предотврати повторна заплаха за родното производство на зърнени и маслодайни култури, чрез включване в регламента на защитни мерки, лицензионни режими и квоти за вносните суровини.
4) По отношение на екологичните изисквания спрямо селското стопанство, произтичащи от Зелената сделка, българската страна да отстоява и изисква на европейско ниво облекчаване на зелените правила в Стратегическите планове за развитие на земеделието и селските райони, в това число и за прилагане за 2024 г. на дерогация от задължителните условия по ДЗЕС 7 Ротация на културите или други практики, целящи за запазването на почвения потенциал като диверсификация на културите и ДЗЕС 8 Минимален дял от обработваемата земя, отделена за непроизводствени площи и характеристики.
