Goldman Sachs: Петролните потоци през Ормуз ще достигнат само 70% след войната
Световният пазар на петрол остава фокусиран върху активността през критичния воден път
Ще поскъпнат ли сиренето и кашкавалът в разгара на лятото?
Строгият контрол на вноса разпалва спор
Само дни след въвеждането на 100-процентов граничен контрол върху вноса на сурово мляко, млечни концентрати и масло, напрежението между държавата, преработвателите и търговските вериги нараства. Докато властите защитават мярката като необходима стъпка за гарантиране на качеството и проследимостта на храните, представители на бизнеса предупреждават за риск от дефицити и поскъпване на основни млечни продукти.
От 10 юни Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) започна да извършва пълен контрол на всички пратки със сурово мляко, влизащи в страната както от държави от Европейския съюз, така и от трети страни.
Мярката предвижда вземане на проби и лабораторен анализ на всяка доставка, като цистерните остават на границата до излизането на резултатите.
Според млекопреработвателите именно това създава сериозен проблем. Браншът предупреждава, че престоят на суровото мляко може да достигне между четири и пет дни, което крие риск от компрометиране на качеството на суровината и значителни финансови загуби, пише "24 часа".
В писмо до министъра на земеделието Пламен Абровски от Сдружението за модерна търговия, в което членуват най-големите търговски вериги в страната, предупреждават за възможни смущения във веригата на доставки.
Според организацията близо 40% от суровото мляко, използвано от българските преработватели, идва от други държави в Европейския съюз. Поради тази зависимост всяко забавяне на доставките може да доведе до недостиг на суровина и последващ натиск върху цените на сиренето, кашкавала и останалите млечни продукти.
От бизнеса посочват още, че изграждането на допълнителен капацитет за местно производство е дългосрочен процес и не може да компенсира незабавно евентуални ограничения върху вноса.
Земеделският министър Пламен Абровски отхвърли опасенията за сериозни сътресения на пазара.
По негови данни между 1 януари и 1 юни внесеното сурово мляко представлява едва 7,5% от общото количество мляко, използвано в страната.
„В България за момента мляко има. Не виждам драма в това, че най-накрая държавата налага контрол, и то 100-процентов“, коментира министърът по време на откриването на жътвената кампания в Ловеч.
Той подчерта, че засиленият контрол е временна мярка и от 19 юни проверките ще преминат към избирателен принцип.
Освен икономическите последствия, представители на търговския сектор предупреждават и за потенциални правни рискове.
Според Сдружението за модерна търговия забавянето на вътреобщностните доставки може да бъде възприето като нетарифна бариера пред свободното движение на стоки – един от основните принципи на Европейския съюз.
От организацията посочват, че подобни мерки могат да доведат до ответни действия от страна на други държави членки и да засегнат не само вноса, но и българския износ на хранителни продукти.
Млекопреработвателите вече са сезирали съда и Европейската комисия, настоявайки мярката да бъде отменена. В същото време държавата защитава действията си с аргумента, че контролът е необходим за гарантиране качеството и безопасността на храните.
Ключовият въпрос остава дали институциите ще успеят да намерят баланс между ефективния контрол и нормалното функциониране на пазара.
За потребителите най-важният резултат ще бъде дали временните ограничения ще останат без отражение върху цените. Ако доставките бъдат нормализирани след преминаването към избирателен контрол, опасенията за сериозно поскъпване вероятно ще отслабнат. Ако обаче забавянията продължат, натискът върху цените на млечните продукти може да се превърне в реалност още през летните месеци.
