Психологията на човешкото присъствие в ерата на интелигентните технологии

Днес продължаваме с поредицата "Мъдрост в бизнеса", в която д-р Антонина Кардашева* разяснява важни неща и дава ценни съвети от областта на психологията в бизнеса. 

В продължение на милиони години човешкият мозък се е развивал, за да изгражда взаимоотношения с други хора. За първи път в човешката история започваме да изграждаме нови взаимоотношения с интелигентно небиологично присъствие ® (бел. ред небиологично присъствие ® - запазена марка на Connective Minds Learning Ltd.). Това е много интересен процес, в който човешката психика се адаптира към нова среда на взаимодействие, за което все още нямаме достатъчно психологически модели.

Всяка технологична революция променя начина, по който мислим, работим, развиваме се, живеем. Настоящата обаче променя нещо много по-дълбоко - начина, по който присъстваме един за друг и изграждаме взаимоотношения с интелигентна технолагия. Изкуственият интелект /небиологичното присъствие – НП/ вече анализира огромни масиви от информация, пише текстове, подпомага медицински диагнози, управлява производствени процеси и участва във вземането на управленски решения, навигира превозни средства без водач. Това развитие е впечатляващо. Но паралелно с него възниква един психологически въпрос, който ще бъде определящ за бъдещето на организациите: Какво означава да бъдеш истински присъстващ човек, когато интелигентните технологии постепенно поемат все повече от човешките когнитивни функции?

В продължение на десетилетия организациите инвестираха в технологии, процеси и автоматизация. Днес все повече лидери започват да осъзнават, че най-трудният за управление ресурс не е интелектът. Най-трудният за развитие и поддържане фактор за ефективните организации е човешкото присъствие с цялостния психофизиологичен и личностен капитал.

Психофизиология на човешкото присъствие

Когато двама души общуват с доверие и взаимно уважение, в организма протичат биохимични процеси, които подпомагат адаптивното функциониране. Намалява се също активността на системите, свързани с хроничната заплаха и защитното поведение. Подобрява се способността на префронталната кора да участва в планирането, саморегулацията, моралната преценка и вземането на решения. Повишава се когнитивната гъвкавост. Улеснява се творческото мислене. Разширява се способността за сътрудничество. Обратно, когато комуникацията е основана на страх, унижение или непредвидимост, организмът преминава към защитен режим. В това състояние хората стават по-предпазливи, по-реактивни и по-малко склонни да поемат инициатива или да споделят информация.

Това обяснява защо психологическата безопасност не е просто организационна ценност. Тя представлява психофизиологично условие за ефективното функциониране на човека в организацията.

Защо най-добрите екипи не се страхуват от конфликти?

Присъствието не е само физическо присъствие

Често свързваме присъствието с това да бъдем в една стая или на една среща с други хора. Психологическото присъствие се свърза с факта, че хората, които работят заедно могат да бъдат физически заедно и едновременно с това да останат психологически далеч един от друг. Истинското човешко присъствие означава да бъдем емоционално достъпни, когнитивно ангажирани и автентично заинтересовани от другия човек или групата от хора. Психологическото човешко присъствие се проявява чрез начина, по който слушаме.

Чрез въпросите, които задаваме. Чрез уважението, което показваме. Чрез способността да създаваме пространство, в което другият човек мисли по-смело, споделя по-открито и развива потенциала си. Именно това пространство не може да бъде заменено от технология, ако не сме склонни да го преотстъпим чрез деградиране на човешкия ресурс.

Организациите навлизат в нов психологически етап

Дълго време конкурентното предимство се търсеше в знанията, компетентности и умения. След това - в иновациите. Днес все по-често то ще се определя от качеството на човешките умения да се поддържат здравословни взаимоотношения. Изследванията върху емоционалната интелигентност, психологическата безопасност и организационното доверие последователно показват, че хората са мотивирани, включени в професионалния живот, целеустремени да дават най-доброто от себе си тогава, когато се чувстват уважавани, чути и психологически защитени.

Технологиите могат да ускорят работата. Но само хората могат да създадат доверие. Технологиите могат да предоставят информация. Но само човек може да вдъхнови с идеи и да придаде смисъл на действието. Технологиите могат да оптимизират процеси. Но именно взаимоотношенията определят дали хората ще използват потенциала си докрай, за ефективността на тези процеси.

От емоционална интелигентност към съвместно развитие

Днес ролята на лидера постепенно се променя и актуализира съобразно новите взаимоотношения. Все по-малко време ще бъде необходимо за обработка на информация, но повече време ще бъде необходимо за изграждане на човешки отношения. Лидерът на бъдещето се трансформира от човекът, който знае най-много в човекът, който създава среда, в която другите могат да мислят, да учат и да се развиват смислено заедно. Това изисква нов тип лидерска компетентност. Не само управление на задачи. Не само стратегическо мислене. А способност за изграждане на доверие, психологическа безопасност и качествено човешко взаимодействие с определени ценности.

През последните години науката за емоционалната интелигентност показа колко важно е хората да разпознават и регулират собствените си емоции. Все повече внимание получава и процесът на емоционална ко-регулация - начинът, по който чрез присъствието си взаимно подпомагаме емоционалната стабилност, увереността и развитието си. В организациите този процес има особено значение. Един спокоен лидер може да регулира напрежението в целия екип. Един уважителен разговор може да намали вероятността от конфликт. Една навременна обратна връзка може да предотврати бъдеща грешка. По този начин качеството на комуникацията постепенно се превръща в култура на организацията, а човешкото присъствие в здравословен фактор. Днес вече знаем, че качеството на човешките взаимоотношения не се определя единствено от личностните характеристики, а се отразява пряко върху начина, по който функционира нервната система.

Поколенията Z и Alpha: Как се променят мотивацията и очакванията към работодателите?

Днес продължаваме с поредицата "Мъдрост в бизнеса", в която д-р Антонина Кардашева разяснява важни неща и дава ценни съвети от областта на психологията в бизнеса

Изследванията през последните десетилетия показват, че човешкият мозък е изключително чувствителен към качеството на социално-емоционалните взаимоотношения. Емоционалната ко-регулация е един от механизмите, чрез които хората взаимно подпомагат регулирането на своите физиологични и емоционални състояния. Спокойният тон на гласа, предвидимото поведение, емпатичното изслушване и усещането за доверие не са просто прояви на добро възпитание. Те представляват сигнали за безопасност, които нервната система непрекъснато оценява.

Когато човек се чувства чут, разбран и уважаван, мозъкът не регистрира единствено социално преживяване. Той променя начина, по който обработва информация, регулира вниманието и взема решения. В организационната среда това означава, че качеството на лидерската комуникация има не само психологически, но и невробиологични последствия. Изграждането на психологическа безопасност не е процедура в дадена организация. Тя е процес, който е зависим от начина, по който човешкият мозък възприема средата като сигурна или заплашителна. Именно затова присъствието на един лидер с добри умения в емоционалната регулация и ко-регулация може да намали напрежението в целия екип, а атмосферата в организацията постепенно да започва да влияе върху начина, по който хората мислят, учат и вземат решения.

В този смисъл човешкото присъствие може да бъде разглеждано като психологически и невробиологичен ресурс, който подпомага адаптацията, ученето и съвместното развитие в организацията.

Успешната формула: Човешкото присъствие като стратегически ресурс

В следващите години организациите вероятно ще инвестират значителни средства в изкуствен интелект. Но най-успешните ще инвестират и в развитието на човешките способности, които технологиите не могат да заменят: емпатично лидерство; доверие; психологическа безопасност; съвместно мислене; етично вземане на решения; способност за изграждане на смислени взаимоотношения. Именно тези способности ще определят дали интелигентните технологии ще се превърнат в средство за човешко развитие или само в инструмент за по-висока ефективност. Вярвам, че следващият етап в развитието на организациите няма да бъде състезание между човека и изкуствения интелект. Ще бъде търсене на по-здравословно интелигентно партньорство между тях. Това партньорство няма да се основава единствено на технологични възможности. То ще зависи от качеството на човешките взаимоотношения, които изграждаме всеки ден. Защото бъдещето ще принадлежи на организациите, които ще успеят да запазят човешкото присъствие като своя най-ценен капитал, но и ще стимулират интелигентно партньорство с небиологичното присъствие на умните технологии.

В свят, в който машините ще стават все по-интелигентни, най-голямото предизвикателство пред лидерите ще бъде да създават условия и среда, в които хората ще продължават да се чувстват значими, свързани и вдъхновени да създават заедно, съобразно приниципите на психологията на човешкото присъствие.

*д-р Антонина Кардашева-Психолог, Експерт по емоционална интелигентност, Бизнес консултант