Отново най-бедни: Българинът взима 40 000 евро по-малко от най-богатото домакинство в ЕС

Средният доход на домакинствата за ЕС е три пъти повече от българския

Докато в Люксембург типичното домакинство разполага с еквивалентен нетен доход от над 50 000 евро годишно, в България, страната с най-ниски доходи в ЕС, тази сума е едва 7 811 евро. Разликата е шокираща: над 40 000 евро годишно между най-богатата и най-бедната държава в съюза, пише Euronews.

Европейската криза на разходите за живот

Последните няколко години подложиха домакинствата в цяла Европа на сериозен натиск. Войната на Русия срещу Украйна, скъпата енергия и сътресенията в глобалните доставки след пандемията превърнаха „икономисването“ в новото нормално. Дори и инфлацията вече да се доближава до целта на Европейската централна банка от 2%, много семейства продължават да броят стотинките, а реалните доходи не успяват да настигнат растящите цени.

Как се измерват доходите – и къде стои България

Икономистите използват показателя „медианен еквивалентен нетен доход“, който отчита типичния доход на човек, коригиран според размера на домакинството и след данъци. През 2024 г. този доход варира от 3 075 евро в Албания до 50 799 евро в Люксембург.

Средният за ЕС е 21 582 евро – почти три пъти повече от българския.

На върха са Швейцария, Норвегия и Люксембург, следвани от Дания, Австрия, Ирландия, Нидерландия и Белгия, всички с доходи между 30 000 и 35 000 евро.

На дъното са Северна Македония, Турция, Черна гора, Румъния, Унгария и България.

Колко пари искат да получават различните поколения, за да са щастливи?

Според проучване от 2023 г. по-високите доходи обикновено водят до повече удовлетворение

Изток срещу Запад: старото разделение, нови измерения

Цифрите показват ясно разделение – Западна и Северна Европа се радват на стабилни доходи и висок жизнен стандарт, докато южните и източните региони изостават.

„Нивото на среден просперитет, наблюдавано през 2024 г., отразява дългосрочни структурни фактори – исторически пътища на растеж, индустриализация и развитие на благосъстоянието“, обяснява д-р Стефано Филауро от Университета „Сапиенца“ в Рим.

Производителност и икономическа структура 

Според икономиста Джулия Де Лацари от Международната организация на труда, разликите в доходите произтичат от различията в производителността и индустриалната структура:

„По-високата производителност позволява на страните да поддържат по-високи заплати. Страните, които развиват сектори с висока добавена стойност – като финанси, IT и високотехнологично производство – изплащат значително по-добри възнаграждения.“

България, която все още разчита силно на селското стопанство, нископлатени услуги и аутсорсинг, остава в периферията на този растеж.

ЕК временно спира плащане от 215 млн. евро по Плана за възстановяване за България

България разполага с шестмесечен срок, за да покрие изискванията и да получи средствата

Покупателната способност – по-реалистичната картина

Снимка: iStock

Когато доходите се коригират спрямо стандарта на покупателната способност (СПС) – тоест според това колко реално могат да се купят стоки и услуги с тях – разликите се смекчават, но не изчезват.

Българските домакинства изглеждат по-добре, когато доходите се измерват в СПС, но въпреки това страната остава далеч под средното за ЕС ниво. Средният показател в Съюза е 21 245 СПС, а Унгария е най-ниско сред страните членки – с 11 199 СПС.

Разликата между най-високия и най-ниския доход в ЕС е около 26 500 СПС, което показва, че дори при корекцията остава значителна пропаст.

България в капана на ниските доходи

Въпреки растежа на БВП и навлизането на нови инвеститори, България все още не успява да премине прага на „средните доходи“.

Причините са комплексни: ниска производителност на труда, ограничени иновации, демографски срив и недостатъчни инвестиции в образование и технологии.

За да настигнем средното европейско ниво, експертите са категорични – страната трябва да премине от евтина работна ръка към икономика на знанията.

Държавата ще дава пари на българи в чужбина, за да се върнат у нас

Ето кой може да кандидатства

Европа на две скорости – накъде оттук нататък?

Снимка: iStock

Разделението по доходи е не само икономически, но и социален риск. То засяга миграцията на млади хора, инвестиционния климат и политическата стабилност. Ако ЕС иска истинска конвергенция, усилията трябва да се насочат към повишаване на производителността и качеството на живот в по-бедните региони.

Докато Люксембург и Нидерландия се борят с недостига на жилища, България все още се бори за достоен доход – и това е най-ясното доказателство, че европейското единство все още не се измерва с евро, а с неравенства.

Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM 

Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN