Колко часа средно работят българите на седмица?
Най-кратка работна седмица през миналата година е отчетена в Нидерландия
Най-странните забрани в българските кооперации
БГ Бизнес
Насред закона има една "сива зона", където господар са съседите
Съжителството в българска кооперация понякога може да бъде трудна мисия. Между миризмата на манджа по стълбите и вечната война за паркоместа, в много входове се раждат вътрешни правила, които понякога звучат по-скоро като сценарий за ситком, отколкото като регламент за съвместно съжителство.
Законът за управление на етажната собственост (ЗУЕС) позволява на общото събрание да приема правилник за вътрешния ред, стига той да не противоречи на закона. Именно в тази „сива зона“ се появяват едни от най-странните забрани, измисляни някога в българските кооперации.
„Асансьорът не е за кучета“
Това е класика. В някои входове домашните любимци могат да ползват асансьора само ако са „на ръце“, а в други - изобщо не са желани вътре. Причината обикновено е комбинация от страх, алергии и хронично недоволство на съседите от по-долните етажи.
Парадоксът е, че самият ЗУЕС предвижда собствениците на животни дори да участват в определени разходи за общите части, което на практика признава присъствието на домашни любимци в етажната собственост.
Забрана за токчета след 22:00
В някои кооперации шумът е превърнат в почти военно престъпление. Стига се до абсурдни устни или писмени разпоредби от типа:
- без прахосмукачка след 20:00;
- без пералня през уикенда;
- без токчета върху ламинат;
- без местене на столове вечер.
Юристи често напомнят, че правилникът може да регулира обществения ред, но не и да навлиза прекомерно в личния живот на собствениците.
Цветята по терасата – само с одобрение
Една от най-неочакваните войни в кооперациите е естетическата. В новите комплекси все по-често има ограничения за: цвета на дограмата, външните щори, просторите и саксиите по балконите.
На практика входът започва да прилича на миниатюрна жилищна администрация с архитектурен контрол. Мотивът обикновено е „запазване на визията на сградата“, особено в затворени комплекси.
Ремонтирането на апартамент в България често е равносилно на дипломатическа криза. Има входове, в които се забраняват ремонти след 17:00, на други места не се допуска качване на строителни материали в асансьора и други подобни.
В основата стои реален проблем - конфликтът между правото на собственост и спокойствието на съседите. Законът задължава обитателите да осигуряват достъп за ремонти на общи части и инсталации, но не да превръщат ремонта в партизанска операция.
Нищо не разделя съседите така, както прострените чаршафи. В много кооперации съществуват неписани забрани като:
- да не се суши пране на фасадата;
- да не се поставят килими по парапетите;
- да не се „капят дрехи“ над чуждите балкони.
Тук вече говорим за сблъсък между социализма и модерния градски имидж. За едни това е нормално битово поведение, за други - визуално престъпление.
Най-интересното е, че повечето от тези правила се раждат не от закона, а от психологията на съжителството. Българската кооперация е уникална социална екосистема, смес от демокрация, квартален фолклор и битова дипломация.
