1 USD
1.81684 BGN
Петрол
Bitcoin
$67,746.4

Капаните на съвременното хранене, в които попадаме

БГ Бизнес

Това, което купуваме в магазина, невинаги е полезно

 

В съвременния живот здравословното хранене е много трудна мисия. Консумират се предимно полуфабрикати и охрадени храни.

  • Защо трябва да се внимава с бързата храна?
  • Какви са капаните, в които попадаме?

Все по-често българският потребител се изкушава да си купи охладени продукти, като си мисли, че те са по-здравословни от замразените или консервираните. Това обаче съвсем не е така.

Основният психологически трик тук е, че охладеният продукт внушава измамното усещане, че е по-пресен от замразения си еквивалент. Потребителят е примамен и от факта, че вижда ясно съдържанието му и вкъщи го приготвя по-бързо. При охладените продукти се предлагат и множество рецепти за приготвянето. Главното внушение е, че оставаме с впечатление, че знаем какво консумираме. По този начин за кратко време консумацията на охладени продукти надмина тази на замразените.

И замразените, и охладените храни обаче често престояват много дълго на щандовете, което ги отдалечава значително от идеята за свежа и прясна храна, казват експертите от "Активни потребители". Внушението, че охладените продукти са пресни, се подсилва и от това, че на щанда до тях често се поставят продукти с кратък срок на годност като мляко или сирене, пише bb-team. Потребителите несъзнателно възприемат и охладеното месо като продукт, който не би престоял твърде дълго в магазина, мислейки си, че срокът му на годност също е кратък.

Снимка: iStock

Докато замразените храни обаче крият риска от консумация на прекалено залежала и стара стока, то охладените продукти често стигат до нас в лошо качество, вече с мирис и дъх, състояние, в което не се препоръчва да бъдат консумирани.

Друга клопка, в която забързаното ни общество попада, е изкушението да се храним с полуфабрикати. Вече почти няма семейство, което да не се е сдобило с микровълнова фурна. Освен да претопляме прясно приготвената вкъщи храна, този уред се използва по-масово за приготвяне на полуфабрикати. Това е лесен и удобен начин на „готвене", тъй като съвременната домакиня минава през магазина след работа, купува нещо от замразения щанд, прибира се и само след няколко минути семейството има топла вечеря или „прясно изпечена" баница. Така всички са доволни. Въпреки очевидните удобства, трябва да се замислим колко количество сол например поемаме, когато се храним по този начин или си разтворим в топла вода една готова супа, вместо да си я приготвим сами. 

Повечето от нас нямат и представа от количествата сол, захар или консерванти, които поемаме ежедневно. Този проблем не би могъл да се регулира изцяло чрез нормативната система в страната, тъй като изборът на потребителя е много индивидуален и се влияе от множество субективни фактори. Най-сигурното влияние върху избора на съвременните потребители е подобряване на информираността, защото осведоменият и знаещ потребител оказва качествен и ефективен контрол върху пазара.

Снимка: iStock
Какво всъщност съдържат полуфабрикатите?

Купувайки си замразени полуфабрикати, нямаме избор, освен да се доверим на написаното върху опаковката и да стискаме палци да е истина. Според законодателството всички компоненти, съставящи продукта, трябва да бъдат описани последователно в зависимост от тяхното количество в продукта. Но защо ли усещането за игра на руска рулетка не напуска пазаруващия?

Например на опаковката на каймата пише, че е от свинско месо. Но следващите два компонента са вода и соево брашно. Със сигурност соята е в пъти повече от месото - тя увеличава размера си до 6 пъти, набухвайки от водата. Стабилизаторът натриев фосфат пък се използва, за да може каймата да изглежда сочна, а глутаматът придава на продукта вкуса на месо. И така, в крайна сметка не може да се установи колко точно месо има в тази кайма.

Според европейските стандарти не всяко парче месо се смята за такова. Месото от едър рогат добитък например трябва да съдържа не повече от 25% мазнини и 25% съединителна тъкан – жили и хрущяли. В свинското мазнините могат да бъдат до 30%, а в пилешкото и заешкото - до 15% и съединителна тъкан – до 10%. Тези норми са определени от ЕС.

Последни публикации

Бизнес Видео Подкаст

Свързани статии

Галерии