Какво се случи в сектор енергетика у нас през 2023 г.?

Във фокуса бяха газопроводи и "Лукойл"

 

В края на 2023 г. е време за равносметка какво се случи или не се случи през последните 12 месеца. Що се отнася до енергетиката у нас, може да се каже, че в някои направления годната беше доста положителна. 

Снимка: Reuters

Националната статистика отчете за първите 6 месеца намаляване на цените на електрическа енергия и природен газ и за битовите и за небитовите клиенти в сравнение с периода юли - декември 2022 година. 

Най-добрите новини през годината като че ли идват за интерконектора между България и Гърция. 

Общо 12,7 млн. мегаватчаса  природен газ са транспортирани през газопровода IGB от въвеждането му в търговска експлоатация на 1 октомври 2022 г. до края на юни 2023 г. , а до октомври тази година количествата стигнаха 16,4 млн. мегавата. Така той осигурява 50% от вътрешното потребление на нашата страна.

Снимка: Reuters

IGB се свързва директно с Трансадриатическия газопровод (TAP), което прави България част от Южния газов коридор и дава възможност за достъп до сигурни доставки на природен газ от диверсифицирани източници както за страната, така и за по-широкия регион.

Капацитетът на интерконектора Гърция-България се предлага на две европейски платформи за резервации - PRISMA за точките на междусистемно свързване в Комотини, където газопроводът се свързва с Трансадриатическия газопровод и с мрежата на гръцкия национален оператор DESFA, и платформата RBP за точката на междусистемна свързаност при Стара Загора, където IGB се свързва с мрежата на "Булгартрансгаз".

Най-новото събитие в сектор енергетика пък се случи наскоро, когато на тържествена церемония в Ниш бе пуснат в експлоатация интерконекторът България-Сърбия. Газът ще идва от Азербайджан.

Капацитетът на газопровода е 1 милиард и 800 милиона кубически метра годишно. Връзката е реверсивна и газ може да тече в двете посоки. Газовата връзка е дълга 170 километра и свърза градовете Нови Искър и Ниш. 

Снимка: iStock

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев посочи, че до 2027 г. страната му ще удвои износа си на природен газ към Европа.

Драмите с дерогацията и "Лукойл"

Тази година "Лукойл" беше в светлината на прожекторите. 

Т.нар. дерогация за "Нефтохим" (временно изключение от ембаргото на ЕС за вноса на руски петрол) бе извоювана от правителството на Кирил Петков през май 2022 г. и важеше до 5 декември 2024 г. Мотивът – да се подготви преходът на предприятието за работа изцяло с различни от руския сорт "Уралс" видове петрол и да няма сътресения на пазара на горива. Очакванията на потребителите бяха за намаляване на тогавашните високи цени и, макар и по-бавно от желанията, това се случи. 

"Лукойл" може да спре да работи с руски петрол не по рано от 1 март - това е заключението на Съвета по сигурност към премиера, съобщено през ноември.

Премиерът Денков заяви, че за да няма трусове с цени и проблеми за рафинерията, не може веднага да спре руския петрол.

"Минималните срокове за поетапно премахване на дерогацията са: след 31 декември 2023 г. не повече от вносен 50% руски нефт, след 31 януари 2024 г. не повече от вносен 25% руски нефт, от 1 март 2024 г. изцяло неруски нефт. Всяко съкращаване на сроковете повишава рисковете от нарушаване на оперативната дейност на "Лукойл Нефтохим" и повишава риска от покачване на пазарната цена на горивата".

Последни публикации

Бизнес Видео Подкаст