Трябва ли да има разлика в цената между двете
Марката „Български държавен стандарт“ (БДС) гарантира единствено и само производството на кисело мляко или бяло саламурено сирене на територията на България. Суровината обаче, дали под формата на фуража, с който се хранят животните или млякото, от което се произвежда готовия продукт, доста често е внос от чужбина. Това коментира Симеон Караколев, председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация пред БНР.
“Българският държавен стандарт до миналата година не правеше разлика между това какво мляко се използва в продукта, оторизиран по БДС, т.е. това е един стандарт, който горе-долу съблюдава една рецепта за продукта - сирене или кашкавал, но най-важното нещо, което потребителите не знаят, е че БДС не ограничава какво мляко ще бъде използвано (от какъв произход)”, коментира той.
В защита на собственото производство и подкрепа спрямо българските животновъди и производители с искания от страна на сдружението „Български традиционни млечни продукти“ през 2023 г. се въвежда нов стандарт под името „Защитено наименование за произход“ (ЗНП). Това, което гарантира марката ЗНП е фуражът за млекодайните животни да бъде в състава си 80% родни култури, а млякото – на 100% българко. Този тип стандартизация обаче далеч не е чужд за европейските членки, дори напротив, коментира Караколев.
От официална информация на сайта на Българския институт за стандартизация става ясно, че продуктите по БДС и ЗНП са напълно идентични по отношение на суровините, материалите, основните физични, химични, микробиологични или органолептични характеристики, наименованията, методите за изпитване и технологията на производство. Единствената съществена разлика е изискването за производство на продуктите със защитени наименования за произход да се използва сурово мляко с български произход, включително 80 % от използваните фуражи за храна на млекодайните животни да са с български произход.
Българските стандарти за млечните продукти са се утвърдили като символ за надеждно качество на българския пазар и въпреки промяната на наименованието по юридически причини, те остават действащи. Националните ни стандарти са доказали в годините ползата от съществуването си и остават познати и търсени както от производителите, така и от потребителите. Това е потвърдено и от Европейската комисия, чрез признаване на защитените наименования за произход по спецификации, изцяло на базата на БДС стандартите.
Още нещо, което отбелязват от Института е и недостатъчния капацитет от български животни, които да произвеждат търсените количества сурово мляко за нуждите на пазара у нас.
В качеството си на председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев добави, че за определени суровини страната ни може да поеме нужния капацитет, като овче, козе и биволско мляко. Българското производство изцяло задоволява българското потребление. За кравето мляко обаче е нужно да се направи междусекторна среща.
И докато на пазара вече можем да избираме дали да пазаруваме бяло саламурено сирене по БДС или такова със знак ЗНП, спрямо нашите предпочитания за марка и произход, то по думите на Симеон Караколев разлика в цената не би трябвало да има. Остава въпроса как да разпознаваме кой продукт е изцяло български и кой е с вносно съдържание.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
Забраната, която ще обхване платформи като X, TikTok, Facebook и Instagram
От компанията потвърдиха за проблем в световен мащаб
През тази година 75,9 % от регистрираните автомобили са бензинови
