Свят
Защо толкова много мъже в САЩ са спрели да работят?
Днес около 86% от мъжете в работоспособна възраст имат работа - какво се случва с останалите?
Как България покори световните олимпиади по лингвистика?
Но как така отборът ни се озова на първото място? Срещаме се с Александър Велинов, за да потърсим отговора!
След 20 години история на международните олимпиади по лингвистика България изпревари в класацията по медали САЩ, зад страната ни са също отборите на Русия, Китай, Великобритания…!
Новината отекна онлайн, след като я сподели Александър Велинов – учителят, който през тези две десетилетия неизменно е близо до отбора. А през останалото време преподава и работи в софтуерната индустрия.
Но как така отборът ни се озова на първото място? Срещаме се с Александър, за да потърсим отговора!
На върха на езика
Този тип състезания се провеждат вече 20 години и ето че дойде моментът, в който България се оказа в челото на класирането по медали. А според Александър Велинов успехът идва като резултат от много фактори. „Силни ученици според мен има навсякъде. Но първо трябва да ги намериш, после да ги запалиш и най-накрая да ги подготвиш за международно ниво.“
Тук е мястото и на традициите. „Защото, за да запалиш децата за това състезание, трябва да има много школи. В повечето математически и в немалко езикови гимназии в България има извънкласна работа по лингвистика. Имаме национални семинари, състезания. Това създава обстановка, която мотивира учителите. Същото и учениците. Те оценяват възможността след това да влязат в добър университет, успехът да им послужи като препоръка.“
А, оказва се, вторият фактор, който ги мотивира най-силно, са… купоните. Създаването на нови приятелства, пътуването. Всичко това се дължи на човека, поставил основите на цялата организация – проф. Руслан Митков. Освен преподавател и учен, той е и диджей, така още от самото начало подготовката се комбинира със забавлението.
Бързи, смели, сръчни
Александър се запалва по състезанията като ученик в 9-и клас в Английската гимназия в София. Вниманието му печели именно проф. Митков, който обаче скоро след това заминава да живее и работи във Великобритания.
„През 1998 г. в България изобщо нямаше състезания. Бяха тъмни години, образованието беше съвсем западнало. Събрахме се трима учители – от София, Варна и Русе, и 2-3 години сами ходехме по състезания“, спомня си днешният учител.
През 2003 г. в Боровец е организирана първата международна олимпиада. Скоро се появяват и други състезания, организирани са изборът и подготовката на националния отбор. Процесът не се е променил и досега. Има два етапа – национално състезание и олимпиада. Събират се точките, после 16-те най-добри ученици са поканени на двуседмичен лагер. Той завършва с две контролни състезания, резултатите се сумират и осмината с най-много точки се превръщат в национален отбор на България.
Постепенно става ясно, че е добре да има и постоянен ръководител на отбора, който да работи към Съюза на математиците. До момента тази отговорност се дава неизменно на нашия гост, който кара трети мандат. Отборът винаги има и втори ръководител – учителят, който е класирал най-много ученици за състезанието.
Няма време!
Въпреки че обикновено математиците в отбора са повече от представителите на езиковите гимназии, всяка задача на олимпиадите се решава само по пътя на логиката. Получаваш текст на непознат език, независимо дали е един по-дълъг или отделни изречения, думи и превод на познат език, в случая – български. На базата на тези преводи учениците трябва да направят изводи за някакви явления в другия език и да преведат нови изречения, за да се види, че са разбрали.
„Обикновено се търсят явления, които ги няма в познат на решаващия език“, казва учителят. „Например в словенския има т. нар. двойствено число. В българския имаме само единствено и множествено, а там има дума и за два обекта от съответния тип. От това може да излезе една не особено трудна задача по лингвистика. За да го забележиш, не ти трябва никаква математика. Гледаш, мислиш, подчертаваш, систематизираш в таблица. И това е!“
И все пак, как така се оказахме пред държави, които ни изпреварват толкова драстично по население, икономическо развитие? „Всяка страна се отнася различно. Големият въпрос е къде има инициатор, който да бута цялата работа. Никъде по света лингвистиката не е задължителен учебен предмет – в университетите го има, но не и в средното образование. Въпросът е дали местните организатори ще успеят да направят добър подбор и да минат през цялата верига – да намерят, да запалят и да обучат учениците“.
Любопитно е, че отборът на САЩ също е организиран от българин. Дълги години начело е проф. Драгомир Радев, който, уви, почина преди няколко месеца.
Защо още е важна новината за успеха на българския отбор? Какви поуки можем да вземем от нея за развитието на образователната система? Как се променят поколенията за тези 20 години? Какво мисли Александър Велинов за чуждиците и за залинялото ни словотворчество?
Отговорите ще намерите на сайта Дигитални истории!
