Свят
Евростат: Българите с най-ниска продължителност на живота в ЕС
Очаквана продължителност на живота за България през 2023 г. е 75,8 години
Как всеки ден минаваме през Koprivshtitsa?
Технологии
Става дума за нещо, разработено от един впечатляващ български учен…
Налага ви се да стигнете до непознато място? Разбира се, отваряте на телефона си подходящото приложение и за нула време получавате детайлна съпоставка на различните възможни маршрути и времето, което ще ви отнеме всеки от тях. Е, много е вероятно всяко едно такова ваше търсене да е минало през Koprivshtitsa. При това съвсем не е необходимо да ходите буквално от възрожденския град. Става дума за алгоритъм, разработен от един впечатляващ български учен…
Д-р Веселин Райчев е единственият българин, чиято докторска дисертация попада в световния топ 3 на годината за всички сфери на информатиката. При това с нея той създава цяло ново направление, което днес изживява бум – концепцията изкуственият интелект да пише компютърен код.
Той се издига до позицията шеф на екипа, който в Google разработва приложението Maps. После решава да смени посоката и се отдава на… академична кариера. За да продължи начело на успешна компания с впечатляващи разработки.
„Хора като него трябва да са лицето на България. Точно хората, измислящи неща, които човек не може да си представи“ казва за него не кой да е, а създателят на института INSAIT проф. Мартин Вечев.
На бригада в Google
Любопитна е историята как днешният ни герой се озовава в Google. В началото на века той следва в Софийския университет, а Google е в ролята на прохождаща фирма, която търси млади таланти. Повечето други големи компании в САЩ по това време наемат хора само от техния пазар, докато Google има нужда да расте по-бързо и отваря широко вратите си.
„По онова време повечето ми колеги от университета ходеха на лятна бригада в Щатите“, спомня си Веселин. „Една трета от всички студенти отиваха, за да изкарат няколко хиляди долара, които тогава бяха страшно много пари. А ние отидохме на стаж, за да ни прикоткат да останем да работим там. Вместо да работим по 15 часа на ден и да спим в супертесни общежития, ни даваха безумни пари. И в същото време само ни показваха колко е хубаво“.
Според него бързия си успех Google дължи именно на решението да наема много хора от целия свят. Макар Веселин да е един от първите ни сънародници в компанията, постепенно в екипите започват да се включват все повече българи.
Всички пътища водят към Koprivshtitsa
И ето че стигаме до Koprivshtitsa. Нашият събеседник бързо напредва в йерархията и ето че само няколко години по-късно е начело на екипа на Google Maps. При това точно във времето, когато за първи път се разработват съвършените възможности за намиране на маршрути, които всички днес използваме.
„Една от основните задачи в случая е предварително да се изчислят много маршрути за това как да бъде използван градският и междуградският транспорт, да се изчисли къде са най-добрите възможни точки на прекачване. След което тези прекачвания се запомнят, така че когато дойде потребителят, алгоритъмът значително по-бързо намира отговор“, разказва д-р Райчев.
Именно алгоритъма, който прави това, изследователя нарича с името на възрожденския български град. „По онова време имаше много сайтове, които се опитваха да търсят път с транспорт, но бяха доста бавни и неприятни за работа, дори в сравнително малък град. В същото време, с нашите алгоритми, Google отговаря мигновено, човек може лесно и удобно да размества крайната или началната точка, да променя заявката“.
Дори в момента, почти две десетилетия по-късно, системите на компанията все още използват алгоритмите, създадени от д-р Райчев и екипа му. „И все още е трудно за някой, който не е Google, да прави толкова ефективно намиране на маршрут. Изисква се много сериозна инвестиция, за да се създадат работещи алгоритми“, обяснява той.
Напред, науката е слънце!
Но как и защо той решава да изостави компанията, превърнала се междувременно в световен гигант, за да продължи в сферата на науката? Просто преценява, че е време за промяна. „Google плаща много добре и човек трябва да свикне, да си каже: „Ще се откажа от 3/4 от дохода си“. Но в онзи момент нямах жена, деца, хиляди неща на изплащане и не беше толкова страшно. Когато човек направи един път този преход, като се откаже от малките луксове, в един момент установява, че нещата не са толкова зле“.
Така или иначе, той е убеден, че е дошло време за промяна. „Освен това си мислех: окей, Google се смяташе за най-добрия работодател тогава, и сега със сигурност е много нагоре в класацията. Ако някой ден си погледна биографията и там пише „5 години работил в Google“ или „10 години“, каква е разликата? Никаква. В момента много хора вече имат 15 години там, но според мен това не е в техен плюс – значи, че са правили едно и също нещо през половината си кариера“.
През следващите години изследователят завършва докторантурата си в ETH в Цюрих, а после със свои колеги създава успешния стартъп DeepCode. Продуктът на фирмата използва машинно самообучение, за да прави компютърните програми по-сигурни. Компанията по-късно е придобита от Snyk, а Веселин остава начело на направлението, което разработва системите за изкуствен интелект.
Какво ли мисли изследователят за последните големи новини от света на изкуствения интелект? Помага или пречи големият шум по темата и кои са важните решения, които е време да вземем? Защо дори отдалеч той не спира да се вълнува от случващото се у нас и какъв според него е пътят към по-доброто развитие на страната ни?
Отговорите четете в интервюто на Веселин Райчев за Дигитални истории.
