
Три за щастие: Мъск обеща да създаде нова партия в САЩ
Ще разбие ли милиардерът двупартийната система на Америка?
Какво означава и как се използва терминът „търговия“?
Търговията е доброволният обмен на стоки или услуги между различни икономически участници. Тъй като страните не са задължени да търгуват, сделката се осъществява само ако и двете страни я смятат за изгодна за своите интереси.
Търговията може да има по-конкретни значения. На финансовите пазари търговията се отнася до покупко-продажба на ценни книжа, стоки или деривати. Свободната търговия означава международен обмен на продукти и услуги без пречки като мита или други търговски бариери.
Като общ термин, търговията може да се отнася за всеки доброволен обмен — от продажба на бейзболни карти между колекционери до многомилионни договори между компании.
Международната търговия се осъществява, когато държави предлагат стоки и услуги на международния пазар и търгуват помежду си. Без търговия между различните страни много от съвременните удобства, които хората имат, не биха били достъпни.
Макроикономиката търговията обикновено се свързва с международната търговия — системата от износ и внос, която свързва световната икономика. Продукт, продаден на световния пазар, е износ, а продукт, купен от световния пазар, е внос. Износът може да представлява значителен източник на богатство за добре свързани икономики.
Международната търговия води до повишена ефективност и позволява на страните да се възползват от чуждестранните преки инвестиции на бизнеси от други държави. Чуждестранните преки инвестиции могат да донесат валута и експертиза в страната, повишавайки местната заетост и нивото на умения.
Търговският дефицит е ситуация, при която една страна харчи повече за внос от чужбина, отколкото печели от износа си. Търговският дефицит представлява изтичане на местна валута към чуждестранни пазари. Това понякога се нарича и отрицателен баланс по търговията.
Търговията изглежда е толкова стара, колкото самата цивилизация — древните цивилизации търгували помежду си за стоки, които не могат да произвеждат сами поради климат, природни ресурси или други ограничаващи фактори. Способността на две държави да произвеждат продукти, които другата не може и да ги обменят взаимно, е довела до принципа на сравнителното предимство.
Този принцип, известен като Закон за сравнителните предимства, обикновено се приписва на икономиста Дейвид Рикардо и неговата книга „За принципите на политическата икономия и данъчното облагане“ от 1817 г. Въпреки това, наставникът на Рикардо, Джеймс Мил, вероятно е първият, който е формулирал този анализ.
В своята книга Рикардо обяснява как Англия и Португалия са се възползвали, като са се специализирали и търгували според своите сравнителни предимства. Португалия можела да произвежда вино на ниска цена, докато Англия — евтин плат. Чрез фокусиране върху своите сравнителни предимства, и двете страни са могли да консумират повече стоки чрез търговия, отколкото ако действат поотделно.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
Ще разбие ли милиардерът двупартийната система на Америка?
От януари 2026 г. около 6 милиона работници ще получават около 190 евро бруто повече на месец
Глобалната икономика навлиза в етап на дълбока трансформация, казва управителят на БНБ Димитър Радев