Наследството на монархията: Кои резиденции са собственост на царската фамилия?

Какво знаем за живота на Мария Луиза, съпруга й Бронислав Хробок и Симеон Сакскобургготски?

След края на монархията в България през 1946 г. собствеността на някои от царските имоти се променя. Част от емблематичните дворци, използвани от владетелите на Третото българско царство, остават частна собственост на фамилията Сакскобургготски, докато други преминават под контрола на държавата и днес функционират като музеи или правителствени резиденции. Кои са тези имоти и какво знаем за живота на последните членове на царското семейство – Симеон Сакскобургготски и неговата сестра Мария Луиза?

Собственост на царската фамилия

Снимка: Евгений Милов

Сред официалните резиденции на монарсите от Третото Българско Царство има такива, които остават частна собственост на царската фамилия и не са национализирани след падането на монархията. Сред тях най-значими са дворецът „Врана“ в София, построен в края на XIX век от цар Фердинанд I с помощта на Интенданството, както и „Царска Бистрица“ и „Баня“, също свързани с фамилията и разположени в Самоков и Баня.

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.

Тези имоти са лична собственост на цар Симеон II и неговата сестра Мария Луиза, които получават обратно дворците след 1989 година, след края на комунистическия режим.  Държавата се опитва да си върне някои от резиденциите, които не са изцяло строени с лични средства на царското семейство, но засега „Врана“, „Царска Бистрица“ и „Баня“ остават в ръцете на фамилията.

Царски резиденции, собственост на държавата

Снимка: Евгений Милов

Останалата част от царските резиденции е собственост на държавата и функционира като музеи или официални държавни резиденции. Това са дворецът в София, известен като Царски дворец, построен между 1873 и 1930 година с участието на няколко монарха, сред които Александър I, Фердинанд I и Борис III.

Друг имот е дворецът „Батенберг“ в Русе, построен през 1882 г. от Александър I и варовата резиденция „Евксиноград“ край Варна е особено значима — тя е държавна собственост, служи като официална резиденция и същевременно е музей, където се съхраняват ценни исторически експонати. Освен тях, редица други резиденции като „Ситняково“, „Саръгьол“ и „Кричим“ са също държавна собственост, макар че някои от тях са изградени с помощта на цар Фердинанд I и Борис III, но с участието на държавни средства чрез Интенданството.

Какво знаем за царското семейство?

Мария Луиза

Княгиня Мария Луиза Борисова Сакскобургготска е българска княгиня, дъщеря на цар Борис III и царица Йоанна Савойска, родена през 1933 година като първо дете на царското семейство. Семейството ѝ е свързано с европейски кралски родове, като по бащина линия е потомка на Фердинанд I и италианската принцеса Мария-Луиза, а по майчина – на италианския крал Виктор Емануил III и черногорската принцеса Елена. През 1946 г. тя и семейството ѝ напускат страната и живеят в изгнание в Египет, Испания, Канада и САЩ. В чужбина Мария Луиза завършва своето образование и посвещава живота си на българската кауза.

През 1957 г. Мария Луиза се омъжва за Карл Владимир, княз фон Лайнинген, с когото се установяват в Торонто, Канада, и имат две деца. През 1969 г. тя се омъжва за финансист, роден в Полша - Бронислав Хробок. Те живеят в Канада няколко години, преди да се преместят в Ню Джърси. От този брак имат две деца – дъщеря Александра Надежда Хробок, княгиня фон Кохари, родена на 14 септември 1970 г. в Торонто, и син Павел Аластер Антони Хробок, княз фон Кохари, роден на 3 май 1972 г. в Торонто.

Нейният съпруг Бронислав Хробок си отива на 1- ви юли 2025 година.

Симеон Сакскобургготски

Симеон Борисов Сакскобургготски, известен като Симеон II по време на царуването си, е цар на българите от 1943 до 1946 година. Роден е през 1937 г. като първи син на цар Борис III и царица Йоанна Савойска, и наследник на българския трон. Той също прекарва детството и младостта си в Египет, Испания и САЩ, където завършва образованието си и се подготвя за военна служба.  През 1996 г. Симеон Сакскобургготски се завръща в България, където започва активно участие в политическия живот под името Симеон Сакскобургготски.

Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM 

Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN