Димитър Радев: Растежът на България ще се забави, а инфлацията ще стигне 3,7%

За Европа – и в частност за България – най-прекият канал на въздействие е енергията, обяви той

"В настоящата среда диалогът между институциите и бизнес общността не е формалност, а необходимост. Несигурността може да изглежда като макроикономическо понятие, но за бизнеса тя никога не е абстрактна. Тя се проявява в отложени инвестиции, по-предпазливо наемане на персонал, по-силен натиск върху маржовете, по-сложни решения, свързани с ценообразуването, и повишено внимание към финансирането, ликвидността и риска", обяви управителят на БНБ Димитър Радев, на Бизнес закуска на AmCham Bulgaria 2026. И продължи:

"Бих искал да се спра на четири въпроса: къде се намира икономиката днес; как се промени външната среда; какво означава това за компаниите и инвеститорите; и какъв тип политика е необходим, за да бъдат съхранени стабилността, устойчивостта и конкурентоспособността.

Солидна изходна позиция в по-трудна среда

Допреди неотдавна по-широката икономическа среда оставаше сравнително благоприятна. Растежът се оказа по-устойчив, отколкото мнозина очакваха, а инфлацията постепенно се понижаваше. България навлезе в 2026 г. от позиция на относителна стабилност.

Икономическият растеж през миналата година беше около 3.2 процента, като основният му двигател остана вътрешното търсене. Частното потребление беше подкрепено от нарастващите реални доходи и все още стегнатия пазар на труда. Заетостта остана висока. Инфлацията се понижи значително спрямо върховите равнища от предходните години и през февруари тази година достигна около 2.1 процента.

Димитър Радев: Банковият сектор влезе в еврозоната подготвен, не по инерция

Според него най-силният индикатор за успеха на прехода е неговата нормалност

Банковият сектор също запази силната си позиция – с висока ликвидност, добра капитализация и стабилност. Кредитната активност, макар и все още динамична, започна да се нормализира.

Накратко, България навлезе в тази година със здрави макроикономически основи.

Но добрите фундаментални показатели не означават имунитет. За малка и отворена икономика като нашата външната среда винаги има значение. Днес тя има още по-голямо значение.

Завръщането на енергийния риск

Войната в Близкия изток промени осезаемо икономическата картина. За Европа – и в частност за България – най-прекият канал на въздействие е енергията. Това връща една трудна комбинация: по-висока инфлация и по-слаб растеж.

Това не е просто техническа корекция на прогнозата. Това е съществена промяна в баланса на рисковете. Нашият текущ базов сценарий предполага, че растежът в България може да се забави до около 3 процента през тази година, докато инфлацията може отново да се повиши до приблизително 3.7 процента, главно под влияние на по-високите енергийни цени и все още засиления вътрешен инфлационен натиск, особено в сектора на услугите.

В среда като настоящата обаче базовата прогноза е само отправна точка. По-важно е как ще се развиват рисковете около нея. Именно поради това Българската народна банка разработи и алтернативни сценарии. При неблагоприятния сценарий шокът е по-силен от заложения в базовата прогноза, но остава относително временен. Инфлацията се задържа по-висока за по-дълъг период, а растежът се забавя по-осезаемо, преди да започне възстановяване. При тежкия сценарий шокът е по-продължителен и се пренася по-широко през производствените разходи, заплатите и ценовото поведение. В такъв случай инфлацията става по-устойчива, а забавянето – по-изразено.

Към настоящия момент развитието изглежда се движи по-близо до неблагоприятния сценарий. По-важното послание обаче е ясно: рисковете вече не са балансирани. А когато външните шокове се задържат по-дълго, те рядко остават ограничени само в един сектор. Това, което започва от енергията, постепенно може да се пренесе към по-широката икономика.

Това има значение за паричните условия. Но има и пряко значение за бизнеса.

Ако си платите данъка за колата и имота до тази дата, плащате с 5% по-малко

Над 465 хил. лица вече са платили своите данъци в пълен размер

Какво означава това за компаниите

Естествено е настоящата ситуация да бъде сравнена с енергийния шок от 2022–2023 г. Има една очевидна прилика – и няколко важни разлики. Приликата е ясна. Отново сме изправени пред енергиен шок в регион, който в значителна степен зависи от внос на енергия. Това означава реална икономическа цена. И тази цена не може да бъде премахната.

Тя може да бъде смекчена. Може да бъде управлявана. Може да бъде разпределена по различен начин. Но не може да бъде елиминирана.

В тази среда политиката следва да се съсредоточи върху три приоритета.

Снимка: Getty Images / iStock

Фискалната политика трябва да съхранява буферите, а не да ги отслабва допълнително.

Това е още по-важно днес, именно защото част от тези буфери вече беше използвана през последните години.

Това означава поддържане на надеждна средносрочна фискална рамка. Означава и избягване на мерки, които носят краткосрочно облекчение за сметка на по-дългосрочна нестабилност. Когато подкрепа е необходима, тя трябва да бъде целенасочена, временна и ефективна.

Поуката от последните години не е, че фискалната политика трябва да бъде пасивна. Поуката е, че тя трябва да бъде по-добре фокусирана. Широкообхватните мерки често изглеждат политически привлекателни, но икономически могат да бъдат скъпи и понякога контрапродуктивни – особено когато поддържат търсенето по начин, който допринася за инфлационен натиск.

Следователно въпросът не е дали държавата трябва да действа. Въпросът е дали действа по начин, който защитава стабилността, вместо постепенно да я подкопава. За бизнеса тази предвидимост има значение. Стабилната макроикономическа среда не е само цел на публичните финанси. Тя е и част от инвестиционната среда.

Второ, бизнес средата е част от икономическата политика

Когато разходите се повишават, а маржовете са под натиск, неефективностите в бизнес средата стават още по-скъпи. Затова подобряването на бизнес средата не е второстепенна реформа. То е част от макроикономическия отговор.

Има ли максимум за таксата за вход и кой решава колко ще плащаме?

Ето как се формира входната такса

Намаляването на административната тежест, повишаването на институционалната ефективност, укрепването на върховенството на правото и повишаването на регулаторната предвидимост имат пряк икономически ефект. Те намаляват разходите за правене на бизнес, подобряват хоризонта за планиране и подкрепят инвестициите. Това има значение за местните компании. И има още по-голямо значение за международните инвеститори.

В свят, в който капиталът става все по-селективен, качеството на институциите не е второстепенен фактор. То е част от инвестиционния аргумент.

Трето, устойчивостта все повече трябва да идва от производителността

В по-дългосрочен план устойчивостта не може да се изгражда основно чрез компенсации. Тя трябва да се изгражда чрез адаптация.

Това означава по-добра инфраструктура, повече дигитализация, повече иновации, по-висока ефективност и по-силен ръст на производителността. За България една тема заслужава особено внимание: енергийната ефективност. Това не е само екологична цел. Това е преди всичко въпрос на конкурентоспособност. Тя намалява уязвимостта към внесена инфлация, подобрява предвидимостта на разходите и повишава устойчивостта както на равнище компания, така и на равнище икономика.

В този смисъл енергийната ефективност не е само въпрос на бъдещето. Тя е и въпрос на макроикономическа стабилност днес.

Еврозоната като стратегическа опора

Позволете ми да завърша с една по-обща тема. Един от най-ясните примери за това как един стратегически политически избор може да укрепи както краткосрочното доверие, така и дългосрочната устойчивост, е присъединяването на България към еврозоната.

Членството в еврозоната не отменя необходимостта от разумна вътрешна политика. Но укрепва рамката, в която тази политика се провежда. То повишава доверието. Намалява несигурността. Подкрепя увереността на инвеститорите. И задълбочава финансовата интеграция.

Ползите за финансовата система също са съществени."