ЦИД: Ще произвеждаме над 15 гигавата ток до 2035 г. в Черно море

Плащаме по-нисък ток с вятърна енергия

Офшорната вятърна енергия не е просто енергиен източник, а възможност за социална, икономическа и екологична трансформация. За България и региона Черно море това е шанс да бъдат в челните редици на енергийния преход в Европа. Един от основните фактори за промяна на начина, по който е структурирано икономическото развитие в Черноморският регион е вятърната енергия.

Вятърната енергия е едно от ключовите решения за използването на различни технологии, които могат да гарантират климатична неутралност до 2050 година, по думи на Мартин Владимиров, директор на програма „Климат и енергетика“ към ЦИД.

При откриването на международната конференция „Отключване на потенциала на офшорната вятърна енергия в Централна и Източна Европа“, събитие, организирано от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), той подчерта, че вятърната енергия предоставя възможност за трансформация на икономическото развитие в региона на Черно море.

Вятърен парк за половин милиард долара ще се строи в наша съседна страна

Ще се произвеждат 400 мегавата възобновяема енергия

Според Владимиров вятърните паркове не само допълват съществуващите фотоволтаични електроцентрали, но играят ключова роля за балансирането на електрическата мрежа. Той допълни, че вятърната енергия е по-евтина от останалите възобновяеми източници в Черноморския регион и ще доведе до по-ниски цени на електроенергията - фактор с положителен ефект върху икономиката.

Офшорната енергия като индустриален катализатор

Черно море е в центъра на новите енергийни амбиции на региона. Според доклад на ЦИД, офшорните ветроенергийни капацитети имат потенциал да достигнат минимум 15 гигавата до 2035 година, което ще отключи нови инвестиции и ще създаде работни места. Това, според Владимиров, ще доведе до създаването на нова индустрия, включваща производство на оборудване, пристанищна инфраструктура, логистични услуги и дейности по поддръжка. Според настоящите правителствени прогнози България, Полша, Хърватия и Румъния имат потенциал да развият офшорни вятърни паркове с общ капацитет от 15 гигавата до 2030 г. и 40 гигавата до 2050 г. Но за да могат да се възползват от тази възможност, страните в региона трябва спешно да преодолеят основните управленски дефицити, които пречат.

ЕК разследва китайски вятърни турбини в България и още 4 държави

Китай изпревари ЕС като най-големият производител на вятърни енергийни инсталации

Потенциалът за изграждане на вятърни паркове до 2035г. е наистина голям. Владимиров обаче предупреди, че в България множество проекти са блокирани от „координирани дезинформационни кампании и нарастващото руско влияние“. Владимиров отбеляза, че без ясна регулаторна рамка, каквато вече съществува в Румъния, големите международни инвеститори ще се насочат към други региони като Северна Европа.

„Има много дезинформация и пропаганда за опасностите, свързани с офшорната ядрена енергия“.

„Вятърната енергия е част от проблемите на националната сигурност“, посочи Владимиров.

Според него вятърните паркове могат да създадат изцяло нова индустрия, с компании за логистика и поддръжка, като ще се разкрият и високоплатени работни места. Към момента обаче България пропуска възможност да прави реален бизнес в Черноморския регион и да изгради вятърни паркове, изтъкна Мартин Владимиров.

Енергиен експерт: Вятърните централи в морето трябва да бъдат на отстояние 22 км

Хотелиерите, ресторантьорите и рибарите обаче са притеснени, че поставянето на перки в морето ще има негативно въздействие върху тези отрасли

Депутатът от ГЕРБ-СДС и бивш министър на икономиката и енергетиката Делян Добрев също взе участие в конференцията като заяви, че е важно България да създаде по-скоро законодателство за офшорна вятърна енергия. Това няма как да се случи докато правителството не заработи нормално. Освен това Добрев наблегна на факта, че се очаква недостиг на електрическа енергия още през януари и февруари догодина. За него това са най-лошите новини:

„Според анализ на Електроенергийния системен оператор в целия регион ще има недостиг на електричество от порядъка на около 300 мегавата. Трябва да се изградят допълнителни съоръжения за генериране на електроенергия в колкото се може по-кратки срокове“, настоя Добрев.

Двете причини, поради които Добрев смята, че България има нужда от офшорна вятърна енергия са: в страната няма достатъчно съоръжения за генериране на електричество и втората причина е нуждата от повече инвестиции, за да се стимулира икономиката.

Той наблегна на нуждата от допълнителни съоръжения за генериране на електроенергия. За да обясни ситуацията даде пример анализа на въглищната централа "Контур Глобал", според който тя не може да работи устойчиво, дори ако цените са над 280 лева за мегаватчас през 3-4 месеца от зимния период.

Въпреки че в момента цените са по-високи, те са само през тези месеци и не покриват разходите за експлоатация. Заради това блокове 1 и 2 вече се извеждат от експлоатация, за да се освободят ресурси за нови инвестиции. 

"Смятаме, че това е много по-важно, отколкото да полагаме усилия да осъществяваме производство на електроенергия чрез въглища", отбеляза Добрев. 

 

Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN

Продължи да четеш