Нова туристическа пътека с дължина 3500 км пресича шест европейски страни
Ето какъв е маршрутът
БГ Бизнес
Вижте кой е този древен град
Днес на дъното на язовир „Копринка“ лежат останките на един от най-загадъчните антични градове по българските земи – Севтополис. Неговата история започва не с археологическо откритие, а с изграждането на един от най-мащабните инфраструктурни проекти на социалистическа България – язовир „Георги Димитров“, днес известен като язовир „Копринка“.
При строителството му през 40-те години на XX век археолозите попадат на останките на неизвестен до този момент град. Между 1948 и 1954 г. започват спасителни разкопки под ръководството на проф. Димитър Димитров и екип от специалисти. Така от водите на бъдещия язовир излиза единственият напълно проучен тракийски град в България – Севтополис.
Севтополис е бил столица на Одриското царство в края на IV и началото на III век пр. н. е. Градът носи името на своя владетел Севт III, който е един от най-значимите тракийски царе. Именно открит надпис върху мраморна плоча в двореца доказва, че археолозите са попаднали именно на Севтополис.
Съществуват предположения, че градът е бил изграден върху останките на по-старо селище, което вероятно е било разрушено при походите на македонския цар Филип II.
Археологическите проучвания показват, че Севтополис е бил добре организиран античен град с укрепена част и предградия. Той е бил обграден от крепостна стена с дължина около 890 метра и е имал неправилна петоъгълна форма. Архитектурата му следвала модела на гръцките градове – с широки улици, квартали и обществени пространства.
Жилищата са били впечатляващи за времето си като някои са достигали площ от 350-400 квадратни метра. В града са открити останки от водоснабдителна система и канализация, което показва високото ниво на организация.
Сред най-важните открития е дворецът на владетеля, разположен в най-високата част на града. Сградата е била двуетажна, с богато украсена фасада и размери около 40 на 20 метра.
Въпреки историческата си стойност, съдбата на Севтополис е предопределена. През 1954 г., след приключването на разкопките, водите на язовир „Копринка“ заливат античния град. Така единственият напълно проучен тракийски град в България се превръща в своеобразна археологическа „Атлантида“, запазен, но недостъпен.
Десетилетия по-късно се появяват идеи градът да бъде върнат към живота. През 2005 г. архитект Жеко Тилев създава идеен проект за експониране на Севтополис, който предлага градът да остане на мястото си, но да бъде защитен чрез специално съоръжение.
Идеята предвижда изграждането на огромен кръгъл защитен пръстен с диаметър 420 метра, който да отдели останките от водите на язовира. Вътрешността му би образувала своеобразен „кладенец“, на чието дъно посетителите ще могат да видят древния град.
Проектът включва пространства за кафенета, ателиета, офиси и туристическа инфраструктура. Посетителите биха могли да наблюдават Севтополис от височина около 20 метра.
Предвижда се и специален светлинен ефект – светещ ореол, който през нощта да създава усещането, че древният град възкръсва от водите.
Стойността на проекта е оценена на около 200 млн. лв., като целта е привличането на около половин милион туристи годишно. Въпреки опитите за намиране на финансиране, идеята така и не стига до реализация.
През 2015 г. архитект Николай Йотов представя друга концепция – изграждане на автентичен макет на Севтополис в мащаб 1:10 върху плаваща платформа. Платформата трябва да бъде разположена над останките на града, на около 5 метра дълбочина, като чрез специални прозорци посетителите да могат да наблюдават реалните археологически останки.
Днес Севтополис остава една от най-големите неизползвани туристически възможности на България. Древният град крие историята на траките, но все още чака своя шанс да бъде видян отново. Дали Севтополис ще се превърне в българската версия на потънал град, достъпен за туристи от цял свят, или ще остане завинаги под водите на язовир „Копринка“ – отговорът зависи от бъдещи инвестиции, политическа воля и интерес към културното наследство.
Ето какъв е маршрутът
Размерът на обезщетенията варира значително