Тези навици унищожават кабелите ви
Кое е истинското слабо място на кабелите?
Маймунското селфи, което може да спаси изкуството от AI
Технологии
Къде е границата между човек и машина?
През 2011 г., в джунглата на Индонезия, британският фотограф Дейвид Слейтър проследява група редки черни макаци с гребен. Животните са нервни и не позволяват да бъдат снимани отблизо. Слейтър оставя фотоапарата си на статив, с включен автофокус и светкавица, и се отдръпва. Макаците започват да го разглеждат. Един от тях се протяга, натиска бутона и поглежда право в обектива, пише BBC.
Резултатът е прочутото „маймунско селфи“, което се превръща в кадър, който ще отприщи почти десетилетие съдебни спорове и ще се превърне в неочаквана отправна точка за най-големия правен въпрос на ерата на изкуствения интелект: кой притежава изкуството, когато авторът не е човек?
От Уикипедия до съда
Снимката бързо става световна сензация. После някой я качва в Уикипедия, откъдето може да бъде сваляна безплатно. Слейтър иска тя да бъде премахната. Отказват му с аргумента, че изображението е обществено достояние, защото не е създадено от човек. Този спор подтиква Служба за авторско право на САЩ официално да заяви: няма да регистрира произведения, създадени от нечовешки автор. В списъка с примери на първо място стои: „снимка, направена от маймуна“.
Случаят става още по-необичаен, когато PETA завежда дело от името на макака. Искът твърди, че приходите от снимката принадлежат на животното. След четири години съдът в Сан Франциско прекратява делото с прост мотив: маймуните не могат да бъдат ищци. По онова време дебатът изглежда като куриоз за правата на животните. Днес е ясно, че това е била генерална репетиция за нещо много по-голямо.
Когато „авторът“ е компютър
Години по-късно компютърният учен Стивън Талер се оказва в сходна ситуация. Неговата система за изкуствен интелект, наречена DABUS, създава изображение със заглавие „A Recent Entrance to Paradise“. Талер твърди, че творбата е генерирана изцяло автономно от машината. Когато опитва да я регистрира, Служба за авторско право на САЩ отказва със същата логика като при маймунското селфи.
Талер завежда дело. Аргументът му е прост: както фотографът използва камера, така човек използва AI. Машината е инструмент. Съдът не се съгласява. А когато казусът стига до Върховен съд на САЩ, магистратите отказват да го разгледат. Така остава в сила решението: ако произведението е създадено изцяло от AI, никой не може да го притежава.
Нито машината. Нито създателят ѝ. Нито човекът, който я е използвал.
Защо това плаши (и успокоява) Холивуд
Представете си свят, в който студиа генерират безкрайни филми, музика и книги с натискане на бутон. Без актьори. Без сценаристи. Без автори. Това е една от големите тревоги около генеративния AI.
Но ако подобно съдържание не може да бъде защитено с авторско право, бизнес моделът се разпада. Няма как да притежаваш нещо, което всеки може да копира свободно. За компании като The Walt Disney Company това означава, че човешкото участие в творческия процес остава икономически необходимо.
Къде е границата между човек и машина?
През 2022 г. Джейсън Алън печели художествен конкурс в Колорадо с творбата “Théâtre D'opéra Spatial”, създадена чрез Midjourney. Той твърди, че е въвел стотици команди и е редактирал резултата с Photoshop. Тук въпросът вече не е „маймуна или компютър“, а колко човешка намеса е достатъчна, за да има автор?
Точно тази линия съдилищата тепърва ще чертаят.
Великобритания върви по друг път
Интересното е, че Обединено кралство има различен подход. Там автор може да бъде човекът, който е направил „необходимите уговорки“ произведението да бъде създадено от машина. Тоест възможно е да притежаваш изцяло машинно генерирано съдържание. Но и тази рамка вече е под натиск в ерата на генеративния AI.
Неочакваната поука от една усмихната маймуна
В свят, в който машините могат да произвеждат безкрайни изображения, текстове и музика, вашата човешка креативност има специален правен статут. Тя е защитена по начин, по който машинната не може да бъде.
И така, бъдещето на това, което ще четете, гледате и слушате, до голяма степен се оформя от един случаен момент в индонезийската джунгла, когато един макак се усмихва широко и натиска копчето на фотоапарат.
