По следите на греяното вино: Високи ли са цените на коледните базари в София
Поне 5 различни места с малки дървени къщички се конкурират за най-силен коледен дух само в столицата
В някои страни чрез приложението може да се купува билет за автобус
Платформата има почти 3 милиарда потребители по целия свят.
И така, как WhatsApp - или zapzap, както я наричат в Бразилия - печели парите си?
Разбира се, помага и фактът, че зад WhatsApp стои огромна компания майка - Meta, която притежава и Facebook и Instagram, пише BBC.
Индивидуалните, лични акаунти в WhatsApp са безплатни, защото WhatsApp печели пари от корпоративни клиенти, които искат да общуват с потребители.
От миналата година насам фирмите могат да създават безплатни канали в WhatsApp, така че да изпращат съобщения, които да се четат от всички, които решат да се абонират за тях.
Но това, за което те плащат премия, е достъпът до взаимодействието с отделни клиенти чрез приложението, както разговорно, така и транзакционно.
Обединеното кралство е сравнително в начален стадий на развитие, но в индийския град Бангалор например вече можете да си купите билет за автобус и да изберете място - всичко това чрез WhatsApp.
„Нашето виждане, ако всичко това е правилно, е, че бизнесът и клиентът трябва да могат да свършат нещата точно в чат нишката“, казва Никила Сринивасан, вицепрезидент на отдела за бизнес съобщения в Meta.
„Това означава, че ако искате да резервирате билет, ако искате да инициирате връщане, ако искате да извършите плащане, трябва да можете да го направите, без да напускате чат нишката. И след това просто да се върнете към всички останали разговори в живота си.“
Компаниите вече могат да плащат и за връзка, която стартира нов чат в WhatsApp директно от онлайн реклама във Facebook или Instagram към личен акаунт. Сринивасан разказва, че само това вече струва „няколко милиарда долара“ на технологичния гигант.
Други приложения за изпращане на съобщения са тръгнали по различни пътища. Signal, платформа, известна със своите протоколи за сигурност на съобщенията, които са се превърнали в индустриален стандарт, е организация с нестопанска цел. Тя твърди, че никога не е вземала пари от инвеститори (за разлика от приложението Telegram, което разчита на тях).
Вместо това тя работи с дарения - които включват парична инжекция от 50 млн. долара (38 млн. паунда) от Брайън Актън, един от съоснователите на WhatsApp, през 2018 г.
„Нашата цел е да се доближим възможно най-много до това да станем изцяло поддържани от малки дарители, като разчитаме на голям брой скромни вноски от хора, които се интересуват от Signal“, написа президентът ѝ Мередит Уитакър в публикация в блога си миналата година.
Discord, приложение за съобщения, използвано предимно от млади геймъри, има модел на безплатен абонамент - регистрацията е безплатна, но допълнителните функции, включително достъпът до игри, се заплащат. Предлага се и платено членство, наречено Nitro, с предимства, включващи висококачествен видеопоток и персонализирани емотикони, срещу месечен абонамент от 9,99 долара.
Snap, фирмата, която стои зад Snapchat, комбинира няколко от тези модели. Тя пренася реклами, има 11 милиона платени абонати (към август 2024 г.) и също така продава очила с добавена реалност, наречени Snapchat Spectacles.
И има още един трик - според уебсайта Forbes в периода 2016-2023 г. фирмата е спечелила близо 300 млн. долара само от лихви. Но основният източник на приходи на Snap е от реклама, която носи повече от 4 млрд. долара годишно.
Идеята е, че дори да има криптиране и анонимност, на приложенията не им е необходимо да виждат действителното съдържание на споделяните съобщения, за да разберат много за своите потребители, а след това могат да използват тези данни, за да продават реклами.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
Поне 5 различни места с малки дървени къщички се конкурират за най-силен коледен дух само в столицата
Редица топ мениджъри на някои от най-големите американски технологични компании са търсили Тръмп след изборите
Идва ли край на продължителния бум на офшорния вятър в Европа?