Деца пред екрана! Къде е границата?

Кога и как е здравословно да въведем екраното време при децата

Екранът е нещо, което е добре да държим под око във всяка възраст, да внимаваме, да не прекаляваме. Но е важно и да си даваме сметка, че отглеждаме digital native поколение – тези деца са родени в дигиталното, то е част от ежедневието. Всички сме постоянно с телефон в ръката. Така е трудно да говорим за строги рестрикции. 

Въпросът за това как да „срещнем“ децата с компютрите е повече от интересен и щекотлив. Особено през последните години, когато дистанционното образование допълнително разми границите. 

Трябва ли да „спасяваме“ децата от часовете пред компютъра и телефона? Проблем ли е, че много родители дават на най-малките телефона си в ролята на детегледач? На каква възраст по колко време е разумно хлапетата да прекарват пред екран? Как да въведем ограничения, ако сме изпуснали мярката? 

Своята гледна точка дава повече от подходящ събеседник.

Доника Боримечкова е психолог и психотерапевт с повече от 12 години опит. Освен че работи с деца на всякаква възраст, специална тема, на която тя отделя сериозно внимание в работата си, е влиянието на модерните технологии върху децата. 

Голямото огледало 

Според нея от ключова важност е възрастта, защото екраните имат различно влияние във всеки момент. „Най-малките – между 0 и 3 години, са привлечени от зрителната стимулация“, казва психоложката. „В тази възраст децата дори са склонни да предпочетат зрителната стимулация пред вкусовата. После нещата се променят. От 3 до 6 интересът вече е от гледна точка на съдържанието, а когато говорим за по-големите, след 1-и клас, вече се включва и социалното“. 

Според Доника основният критерии, по който трябва да се водим при децата, е екранното време – периодите, прекарани пред лаптоп, таблет, телефон, всякакво устройство с интернет, но също и телевизор – всичко, което притежава екран. 

От 0 до 2 години

Специалистката препоръчват от 0 до 2 години детето изобщо да не се излага на екран. „В тази възраст е от ключово значение живият контакт с близките – да се говори, да се общува. Детето да бъде поощрявано, окуражавано, да усети обич. Това е и времето, когато се изгражда социалната връзка с родителите“. 

Малкият екран 

Между 2 и 4 години препоръчителното екранно време на ден е 30 минути, като е хубаво да се раздели, например на 3 „порции“ по 10 минути. Според нашата събеседничка в този етап е много важно родителите и учителите да бъдат до детето, когато се ползва екранът, да се говори за това, което се вижда, да се обяснява какво се случва. Така дигиталното подкрепя езиковото развитие на детето, а и подпомага социалната връзка с възрастния. 

„Добре е на тази възраст първо да сме видели какво ще показваме, за да знаем дали няма ситуация или думи, които не са подходящи“, казва Доника Боримечкова и препоръчва да използваме специални платформи, например за видео, в които съдържанието е проверено и обозначено според възрастта.  

Между 4 и 7 години

Между 4 и 7 години се препоръчва екранно време от 1 час, отново разделено на порции. И тук е важно да се гледа и дискутира с детето, но вече не толкова заради езиковото, колкото заради социалното му развитие и емоционалната регулация. 

Що се отнася до по-големите, както отбелязва и нашата събеседничка, след ковид и онлайн обучението тези граници доста се размиха. Преди за начална училищна възраст – от първи до четвърти клас, препоръката е била за 2 часа дневно, но днес тези ограничения не се смятат за особено адекватни. 

„Не смеем да ограничаваме, защото, в крайна сметка, децата учат основно в интернет. Вече е много по-важно какво прави то, а не колко време прекарва онлайн. Когато говорим за малко по-големи деца, трябва да си даваме ясно сметка, че на тях това им е основната социална среда, те много често играят с връстниците си в дигиталното, не толкова в реалното“, допълва психоложката. 

Само още една игра 

„Разбира се, има някои основни правила, които е важно ние, като възрастни, да научим сами и да ги вменим на децата – че живият контакт е на първо място. Когато някой говори до теб с живия си глас, с живото си тяло, с живия си поглед, чатът може да изчака. Но не всяко екранно време е вредно! Ако е споделено, то може да бъде част от семейния живот, да е изключително пълноценно родителско време“. 

„Децата много често обръщат повече внимание на екраните, когато нещо им липсва в реалността – дали ще е внимание, разбиране, близки връзки, или пък става дума за трудна социализация, емоционална регулация“, казва психоложката. „От социална гледна точка малко по-големите успяват да открият компанията, която им липсва, особено ако родителите вечер се прибират уморени от работа и се вторачват в телефоните. Едно дете няма какво друго да направи, освен да последва примера им. Личният пример на родителите също е сред причините за това децата да бъдат привлечени към дигиталното“. 

Как можем да разберем, че сме изпуснали нещата от контрол? Как да подходим, ако вече сме прекрачили границата? Какви са разумните ограничения за времето, прекарано пред екраните от възрастните? 

Четете в интервюто на Доника Боримечкова за „Дигитални истории“!