Къде завършилите имат най-големи затруднения да си намерят работа?

В Румъния, Чехия, Полша и България под 1,5% от хората на възраст между 25 и 54 години с висше образование са безработни

Университетските дипломи би трябвало да дават предимство на завършилите на пазара на труда, но в една все по-конкурентна икономическа среда това далеч не винаги е гарантирано. В Европа предимството, което носи бакалавърска или магистърска степен в автобиографията, в голяма степен зависи от държавата, в която живеете. Анализът на данните на Евростат показва, че в голяма част от Централна и Източна Европа безработицата сред висшистите е почти нулева.

В Румъния, Чехия, Полша и България под 1,5% от хората на възраст между 25 и 54 години с висше образование са безработни. За разлика от това, в Северна Македония, Турция и Босна и Херцеговина нивата са около 7%, а в рамките на ЕС Гърция отчита най-висок дял от приблизително 6%.

Снимка: iStock

Сред наскоро завършилите висше образование ситуацията също варира – във Франция безработицата е 4,7%, а в Испания 5,7%, което е над средното ниво за ЕС от 3,6%. Италия и Германия се движат около 3%, докато Испания остава с едни от по-високите стойности в блока.

Общата безработица сред хората на възраст 25–54 години в ЕС показва, че Испания има най-висок дял – над 9%, въпреки силния икономически растеж. Това е повече дори от държави извън ЕС като Сърбия (8,7%) и Турция (7,5%), докато средното ниво в ЕС е 5,4%. В другия край на класацията са Чехия (2,4%), Малта (2,5%), Полша (2,7%) и Нидерландия (2,9%), всички под 3%, а Германия остава под 4%.

Един от най-богатите градове в света въвежда 4-дневна работна седмица

Държавата въведе намален летен работен график

По отношение на младите хора между 15 и 29 години над един на всеки десет в ЕС попада в категорията NEETs – тоест не е нито в образование, нито в заетост, нито в обучение. Данните варират значително между държавите – от около 5% в Нидерландия до 19% в Румъния. Над средното за ЕС ниво от 11% се намират 10 държави членки, включително Италия, България и Гърция.

Въпреки това средното ниво в ЕС е намаляло с над 4% през последното десетилетие. Най-голям спад е отчетен в Италия (-12 процентни пункта) и Гърция (-10), докато леко увеличение има в Германия (+1,0), Люксембург (+1,2) и Австрия (+1,6). Няма ясно изразен единен социално-демографски профил на NEETs – делът е сходен при мъжете и жените, като младите жени са малко по-склонни да бъдат неактивни (12% срещу 10%). Разликите между градските и селските райони също са малки, като в селските райони делът е леко по-висок (12%).