
Нова марка автомобили навлиза у нас
От лятото марката продава коли в Гърция
Страната се бори да поддържа осветлението включено
Ако искате да си представите накъде водят вътрешните противоречия на икономиката, основана на изкопаеми горива, в условията на революция в чистата енергия и глобално затопляне, които оформят 21-ви век, не търсете по-далеч от Кувейт, пише редакторът на Bloomberg Дейвид Фиклинг.
Като първата страна, преживяла истински бум по време на арабската петролна треска през 60-те години на миналия век, населението ѝ разполага с повече запаси от суров петрол от която и да е друга страна в света. Нейните 101,5 милиарда барела запаси са еквивалентни на около 23 000 барела на глава от населението – повече от два пъти повече от тези на следващата по големина страна. При текущи цени това геоложко наследство струва около 4,3 милиона долара на глава от населението.
И все пак Кувейт се бори да поддържа осветлението включено. В страна, която в продължение на десетилетия беше една от най-богатите на планетата, периодичните прекъсвания на електрозахранването се превърнаха в ежедневие през последните две лета.
През април бяха съобщени прекъсвания на електрозахранването в 30 региона, тъй като температурите се повишиха и домакинствата включиха климатици. В пика на търсенето около 7,3% не бяха задоволени и пожарната служба предупреди жителите да не използват асансьори, за да не се окажат блокирани в жилищни блокове, които останаха без ток с часове. На фабриките беше наредено да преустановят всякаква дейност между 11:00 и 17:00 часа, ситуация, която продължи пет месеца, докато забраните не бяха окончателно отменени миналата седмица.
През май прекъсванията на електрозахранването все още засягаха 40 жилищни района и 10 селскостопански и промишлени зони. През юни, когато температурите достигнаха 51 градуса по Целзий, правителството поиска от жителите да намалят климатиците, да инсталират енергоспестяващи крушки и да изключат уредите. Министрите дори изпратиха дронове, за да търсят незаконни дейности по добив на криптовалута.
В Кувейт най-големите фактори са политическият застой, съчетан с отказ да се изправят пред реалностите на енергийния преход и променящия се климат.
Необичайно за Персийския залив, Кувейт имаше парламент с известно влияние, докато емирът не суспендира демокрацията миналата година, но вътрешните вълнения са ендемични. С 15 различни министри на енергетиката само през последното десетилетие, решенията за така необходимите подобрения на разпадащата се инфраструктура бяха отлагани, докато не стана твърде късно.
Добавете към това и разточителния начин, по който страната харчи енергия. Субсидиите от 3200 долара на човек означават, че сметките за електричество покриват само 5% от разходите за мрежата. Около 60% от енергията се използва за климатизация, но тесните, сенчести улички, които хората в Близкия изток строят от хилядолетия, за да избягат от жегата, са на практика незаконни съгласно остарелите строителни норми за дворцовите предградия, където живеят гражданите.
Кувейт може да си позволи да бъде много по-амбициозен. Той е малка страна, но около 90% от земята ѝ е пустиня. Около 50 гигавата слънчева енергия биха били достатъчни, за да задоволят цялото му текущо търсене на електроенергия, което е еквивалентно на инсталираното от Китай само през април. Това би покрило едва 5% от страната или 900 квадратни километра – не е голяма площ в сравнение със 116-те квадратни километра, наскоро отделени за ново пристанище североизточно от столицата. Освен това би било по-евтино от енергията от изкопаеми горива и би освободило повече петрол и газ за износ.
Подобен ход би направил страната по-малко зависима от чуждестранни правителства. Около две трети от вътрешното ѝ производство на газ идва от същите кладенци като суровия ѝ петрол, така че когато Организацията на страните износителки на петрол намали квотата си за производство на петрол, емирството трябва да изпомпва по-малко метан, което го принуждава да внася от Катар, за да захранва генераторите си. Резултатът е странна ситуация, в която богатата на петрол нация е и един от най-големите вносители на втечнен природен газ в света, като миналата година е внесла почти толкова, колкото Обединеното кралство, което има население около 14 пъти по-голямо.
През 2007 г. Кувейт по някои показатели беше най-богатата страна в света, след Катар и Обединените арабски емирства. Сега е едва зад Полша и Естония. Във време, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп води война срещу чистата енергия и дори Европейският съюз може би се колебае, Кувейт е урок за това докъде може да доведе зависимостта от изкопаемите горива.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
От лятото марката продава коли в Гърция
71% от ръководителите на компании биха предпочели кандидат с по-малък опит
Европа остана слаб пазар за компанията