Агнешкото стига над 20 евро за кг. в тези два наши града
Вижте кои са тези градове тук
Защо и как Турция продаде 52 тона злато от началото на войната в Иран
Свят
Турската централна банка държеше между 60 и 70% от резервите си в злато
Турция продава злато, Русия и Полша обмислят подобни действия, докато Китай увеличава резервите си, което заедно оказва силно влияние върху световния пазар на благородни метали и движението на цените.
Турция е продала или взела назаем злато на стойност около 20 милиарда долара от началото на войната с Иран, при вълна от продажби, която допринесе за най-големия месечен спад на метала от 2008 г. насам, пише Forbes.
Продажбата на златото
Снимка:
iStock
Централната банка на Република Турция е продала 52 тона злато между 27 февруари и 27 март, според анализ на консултантската компания Metals Focus, базиран на официални данни, с което нетните златни резерви са намалели до 440 тона, най-ниското ниво от повече от две години.
През същия период банката е сключила и суапове за около 79 тона злато, наемайки кюлчета за допълнителен доход и увеличавайки предлагането на пазара, което допълнително понижи цените, докато се опитваше да стабилизира лирата.
Общата стойност на продажбите и замените е почти 20 милиарда долара по текущи цени, според изчисления на Financial Times.
Централните банки „смазват“ цените
Глобалният енергиен шок и разпространението на конфликта в Близкия изток накараха все по-голям брой държави, включително Русия и Полша, да обмислят продажбата на злато, за да укрепят валутите си или да подобрят фискалните си позиции.
Централната банка на Турция беше сред онези, които също продаваха американски държавни облигации в опит да укрепят собствената си валута.
Въпреки че централните банки са ключов двигател на цените на златото от години, които достигнаха рекордно високо ниво от над 5500 долара за унция през януари, промяна в поведението им напоследък тласна цените надолу, предупреждават анализатори. Миналия месец цените паднаха с 11,5%, което е най-лошият резултат през последните 18 години.
Турската централна банка държеше между 60 и 70% от резервите си в злато, поради което се наложи да продаде или обмени част от тези запаси, за да осигури необходимата доларова ликвидност. Навлизането на по-големи количества злато на пазара може да окаже силно влияние върху цените, въпреки че се смята, че банката в момента разполага с достатъчна ликвидност и няма непосредствена нужда от допълнителни продажби.
Продажбите на злато подчертават решимостта на Турция да стабилизира лирата, ключов елемент от многогодишна стратегия за ограничаване на инфлацията, която в момента е 31%.
Нетните международни резерви на Турция са намалели почти наполовина, до 46 милиарда долара, от началото на войната с Иран, според оценки на Bürümcekçi Research and Consulting, базирани на официални данни.
Някои се възползват от възможността
Снимка:
iStock
Тези действия отразяват и по-широка промяна в начина, по който централните банки управляват златните си резерви. Миналата година нетните покупки на злато от централните банки възлизат на около 860 тона, което е спад с 20% спрямо предходната година, според Световния златен съвет.
Тази година, наред с Турция, сред забележителните продавачи е и Русия, която продаде 15 тона злато през януари и февруари. Полша също обмисля продажбата на част от резервите си, за да финансира отбраната си, въпреки че правителството отхвърли предложението.
Не всички обаче се движат в една и съща посока. Китайската народна банка закупи 160 000 унции злато през март, което е най-голямата покупка, регистрирана за повече от година. Това може да показва стратегия за възползване от по-ниските цени.
Все повече централни банки проявяват интерес към златото, но тенденцията е в двете посоки. Докато някои продават, за да си осигурят ликвидност, други използват спада на цената, за да увеличат резервите си.
