Турция харчи десетки милиарди от резервите си, за да подкрепи лирата заради войната в Близкия изток

Паралелно страната е извършила мащабни интервенции на валутните пазари

Централната банка на Турция е изразходвала десетки милиарди долари от валутните и златните си резерви през последните седмици, за да стабилизира лирата под натиска на пазарите след войната с Иран, сочат международни и местни данни.

След началото на конфликта банката е продала 52 тона злато и е извършила сделки тип „суап“ със злато на обща стойност около 20 милиарда долара, съобщава „Файненшъл таймс“, позовавайки се на консултантската компания Metals Focus. Целта е била да се увеличи ликвидността в долари и да се подкрепи националната валута.

Още преди това властите са обмисляли използването на златните резерви като инструмент за защита на лирата. В края на март „Блумбърг“ съобщи, че централната банка проучва възможности за суап сделки между злато и чуждестранна валута на международните пазари.

В началото на годината Турция разполагаше със златни резерви на стойност около 135 милиарда долара, което я нарежда сред най-големите държавни притежатели в света. Анализатори отбелязват, че този значителен ресурс дава възможност за осигуряване на твърда валута при пазарни сътресения.

Защо агнешкото е скъпо в магазина, а фермерите оцеляват на кредити?

Фермите в Пазарджишко са принудени да продават само за местни кланици

Паралелно с това централната банка е извършила мащабни интервенции и на валутните пазари. От началото на войната са похарчени над 30 милиарда долара, сочат данни на икономисти от QNB, цитирани от „Блумбърг“. Други оценки, разпространени в турските медии, поставят общия обем на валутните продажби около 49 милиарда долара.

Комбинираните мерки показват мащаба на усилията на Анкара да защити лирата на фона на геополитическото напрежение, което подкопава доверието на инвеститорите и води до отлив на капитали.

Златните операции, включващи както директни продажби, така и суап сделки, са увеличили предлагането на международните пазари и са допринесли за рязък спад в цените на благородния метал.

Анализатори отбелязват, че това е част от по-широка тенденция, при която някои централни банки преминават от нетни купувачи към продавачи на злато.

В случая с Турция златните резерви се използват за осигуряване на твърда валута в момент на засилено търсене на долари. Подобни мерки обичайно се прилагат за стабилизиране на валутата при висока волатилност.

Интервенциите обаче имат цена. Нетните международни резерви, без да се отчитат суаповете - ключов показател за наличните средства - са намалели значително през последните седмици, което показва нарастващ натиск върху баланса на централната банка.

Макар общите резерви да се поддържат чрез суап споразумения с местни банки, анализаторите предупреждават, че тези средства на практика са заемни и не представляват устойчиво укрепване на резервите.

Преди изборите: Колко струва малката потребителска кошница преди 3 г. и колко сега?

Кой е най-скъпият продукт в кошницата?

В началото на годината Турция привлече сериозни чуждестранни инвестиции, но голяма част от тях се оттеглиха заради нарастващите геополитически рискове, което принуди централната банка да засили намесата си, предаде БГНЕС.

Пазарните сътресения последваха избухването на войната между САЩ и Израел срещу Иран в края на февруари, което повиши напрежението в Близкия изток, увеличи цените на енергията и засили несигурността за развиващите се икономики.

Като голям вносител на енергия Турция е особено уязвима към поскъпването на петрола и газа, което подхранва инфлацията и задълбочава външните дисбаланси.

Действията на властите показват, че стабилността на валутата остава ключов приоритет в усилията за овладяване на инфлацията, която през март достигна 30,87% по официални данни.

Страната се сблъсква с продължителен ценови натиск от години, като годишната инфлация остава двуцифрена от 2019 г. и надхвърли 75% през май 2024 г., преди да започне да се понижава.