
Дума на деня
Какво означава и как се използва терминът „централната банка?
Правителството разчита на силни социални ходове на фона на протести и обществен натиск
Сърбите започнаха да усещат реално покачване на доходите си. Реалният ръст на нетната заплата е достигнал 6.8% на годишна база през март – ускорение спрямо 5.3% месец по-рано, показват официални данни на сръбската статистическа служба. Причините? По-високи номинални заплати и лека инфлационна пауза. *
Средната нетна заплата в страната вече е около 108,013 сръбски динара (921 евро), а брутната – 148,652 динара (1,268 евро). Това не се случва случайно – зад числата стои активната роля на държавата и нова поредица от икономически обещания.
От началото на годината правителството в Белград увеличи минималната заплата с 13.7%. Заплатите в държавната администрация също се повишиха с 8%, а възнагражденията на учителите нараснаха с 11%, последвани от още едно увеличение с 5%, което вече влезе в сила през март. Очаква се второ повишение за учителите през октомври. Тези мерки бяха посрещнати положително от мнозина, особено на фона на стабилизиращата се инфлация, която през март се сви леко до 4.4%.
Правителството с нови обещания
Президентът Александър Вучич направи още по-амбициозни анонси на 22 май. Той обяви увеличение на пенсиите до края на 2025 г., както и план за достигане на средна заплата от поне 1,174 евро до края на 2026 г. и 1,400 евро до края на 2027 г. Минималната заплата, която в момента е 457 евро, е предложено да бъде увеличена до между 500 и 550 евро, в зависимост от резултата от текущите преговори със синдикатите и финансовото министерство. Вучич подчерта, че броят на хората, получаващи минимално възнаграждение, е спаднал от 500,000 на около 95,000 души. А според него това е ясен знак за икономически напредък.
Тези щедри икономически обещания обаче идват в деликатен политически момент. Сърбия преживя месеци на студентски протести и нарастващо обществено напрежение. Макар президентът да не откликва директно на исканията за предсрочни избори, анализатори смятат, че той може да използва икономическата активност като инструмент за мобилизиране на подкрепа и евентуално да тласне страната към предсрочен вот, ако усети благоприятна обществена нагласа.
Макар краткосрочният ефект от увеличените доходи да изглежда положителен – повече потребление, по-висок стандарт и временно социално спокойствие – не липсват опасения. Дали този ръст е устойчив във времето? И какви ще бъдат последиците за бюджета? Увеличението на пенсиите, което влезе в сила още от 1 декември 2024 г. с ръст от 10.9%, се случи по т.нар. швейцарско правило, но новите обещания излизат извън този механизъм и пораждат въпроси за фискалната стабилност.
Остава отворен въпросът дали Сърбия изгражда стабилна икономика с устойчив ръст на доходите или просто влиза в нов цикъл на предизборен популизъм, подплатен с агресивна социална политика.
* Автор: Цветан Кръстев
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
Какво означава и как се използва терминът „централната банка?
Облачните услуги позволяват бързо внедряване на най-новите технологични решения, казва Тихомир Игнатов
Ето какво сочат разчетите