В тези държави няма нито една река, но никой не остава без вода

Страните са намерили различни начини да се адаптират и да осигурят необходимите водни ресурси

Когато си представяме основните природни характеристики на една държава, реките обикновено са сред първите неща, които изникват в съзнанието ни. Въпреки това има държави по света, през които не преминава нито една постоянна река. Това есериозно географско предизвикателство, но тези страни са намерили различни начини да се адаптират и да осигурят необходимите водни ресурси, съобщава Remitly. 

Под „държава без реки“ се разбират страни, които нямат постоянни естествено течащи водни пътища в своите граници. Това не означава, че там няма никаква вода - някои разполагат с подземни водоизточници, сезонни потоци, достъп до море или временни речни корита, известни като вади, които се пълнят само при редки валежи. Основните причини за липсата на реки са свързани с пустинен климат, малки територии, островно разположение или особености на релефа.

Снимка: iStock

Сред най-известните държави без реки е Ватикана - най-малката страна в света, разположена в рамките на Рим. С площ от около 0,17 квадратни мили тя няма необходимите условия за образуване на собствена речна система. Водоснабдяването ѝ идва от Италия, а въпреки липсата на естествени реки, Ватикана използва водата за красиви фонтани и архитектурни елементи, които са част от неговия облик.

Сред останалите държави без постоянни реки са Монако, Науру, Малта, Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн, Катар, Оман и Обединените арабски емирства. Тези страни са открили различни решения за справяне с водния недостиг. Малта например разчита на комбинация от обезсоляване, подземни води и рециклиране, като около 60% от водоснабдяването ѝ идва от обезсоляване на морска вода. Саудитска Арабия, Кувейт, Катар и ОАЕ пък са инвестирали милиарди в модерни технологии за превръщане на морската вода в питейна.

Това е най-малкият град в света, но всяка година привлича милиони туристи

Как работи икономиката на държавата?

Малките островни държави също са намерили свои начини за оцеляване без реки. Науру използва събиране на дъждовна вода, обезсоляване и внос на вода, докато Бахрейн комбинира собствени водни системи с доставки от Саудитска Арабия чрез подводен тръбопровод. Оман разчита и на традиционни напоителни системи, известни като фаладж, които от векове разпределят подземните води в различни части на страната.

Основните решения, които позволяват на тези държави да функционират без реки, включват обезсоляване на морска вода, използване на подземни водоносни хоризонти, събиране на дъждовна вода и внос на вода от други страни. Съвременните технологии позволяват производството на милиони литри прясна вода всеки ден, а управлението на ресурсите помага да се избегне изчерпването им.