Свят
Защо кока-кола на McDonald’s е по-различна?
От компанията все пак разкриват тайната
Това са най-важните политически избори през 2023г.
Свят
Тези избори ще оформят глобалната политика
Миналата година крайнодесни лидери спечелиха множество избори по света. В Швеция Шведските демократи – партия с неонацистки корени – се превърнаха в ключова част от управляващ съюз. В Италия Джорджия Мелони стана първата жена министър-председател на страната, след като оглави националистическа партия с неофашистки корени. В Унгария националистическият премиер Виктор Орбан спечели четвърти мандат със съкрушителна победа. В Израел премиерът Бенямин Нетаняху, подпомогнат от крайнодесни съюзници, се върна на власт.
А в Индия дясната BJP триумфира на щатски избори, включително в Утар Прадеш (най-населеният щат в страната). Местните избори в Индия до голяма степен бяха разглеждани като средносрочен референдум за управлението на премиера Нарендра Моди.
Но крайната десница не се справяше добре навсякъде. В Бразилия бившият президент Жаир Болсонаро не успя да остане на власт след поражението си от левия Луис Инасио Лула да Силва. Междувременно съседна Колумбия избра своя първи ляв президент с Густаво Петро. А на междинните избори в САЩ Демократическата партия удържа мнозинството си в Сената и загуби по-малко места в Камарата от очакваното.
2023 г. ще бъде още една важна година за избори. Къде ще има ключови избори?
Турция
Продължителното управление на Реджеп Тайип Ердоган в Турция може да бъде подложено на най-тежкото си изпитание на 18 юни. Ердоган беше министър-председател на Турция от 2003 до 2014 г. и е президент от 2017 г. През 2018 г. Турция се доближи до автокрацията, след като премина от парламентарна система на управление към президентска.
Но Ердоган загуби подкрепа през последните години, отчасти поради продължаващата икономическа криза в Турция. Инфлацията надхвърли 80% при неговата неортодоксална икономическа политика, наречена „Ердоганомика“. Турция също предприе репресии срещу журналистите под ръководството на Ердоган и прие нов закон за цензурата.
Снимка:
Reuters
Основните опоненти на Ердоган вероятно ще излязат от Алианса Милет (Нация), коалиция от партии, която все още не е избрала кандидат за президент, и Алианса на труда и свободата, воден от Демократическата партия на народите, която има голяма подкрепа от турските кюрди малцинство.
„Ердоган сам може да събере голяма част от обществената подкрепа и не е ясно дали дори коалиция от опозиционни лидери може да се появи, за да го предизвика успешно“, казва H.A. Хелиър, чуждестранен учен във Фондацията Карнеги за международен мир.
„Изглежда, че самият Ердоган дава знак, че няма да продължава безкрайно, дори и да спечели следващите избори, те така или иначе може да са му последни“, казва Хелиер.
Пакистан
Пакистан беше изправен пред масивна политическа и климатична криза през 2022 г. Големи наводнения през август наводниха една трета от страната, прогонвайки над 33 милиона души и убивайки най-малко 1400 души. Само няколко месеца по-рано, през април, бившият премиер Имран Хан от центристката пакистанска партия Tehreek-e-Insaf (PTI) беше свален от власт след вот на недоверие. Шехбаз Шариф от Пакистанската мюсюлманска лига-Наваз (PML-N) смени Хан като министър-председател.
Правителството на Шариф е изправено пред критики за справянето му с икономическата криза в Пакистан, наводненията и увеличаването на терористичните атаки.
От своя страна Хан, бившата звезда на крикета, проведе масови антиправителствени митинги след отстраняването си. През август Пакистан повдигна обвинения срещу Хан по антитерористичния акт на страната, след като той разкритикува висши служители за ареста на началника на неговия щаб; органите на реда го обвиниха в заплаха към служители. През септември висшият съд отмени обвиненията срещу Хан, а през ноември при неуспешен опит за убийство Хан беше ранен.
Снимка:
bTV/Getty Images
Хан твърди, че сегашното пакистанско правителство е нелегитимно и негодно да управлява. Той също така многократно е предполагал без доказателства, че САЩ са замесени в неговото отстраняване. „Това е [теория] на конспирацията, която е... изключително неточна“, казва Майкъл Кугелман, заместник-директор на Програмата за Азия в Центъра Удроу Уилсън. „Той твърди, че това правителство е нелегитимно, въпреки че дойде на власт след вот на недоверие, който го свали, което е напълно конституционно.“
Експертите казват, че голямата въпросителна е кога ще се проведат изборите - особено след като Хан оказва натиск върху правителството да ги проведе по-рано. Според конституцията изборите в Пакистан трябва да се проведат най-късно на 12 октомври. „Хан набира голяма популярност, така че от политическа гледна точка колкото по-скоро се случат изборите, толкова по-добре за него“, казва Кугелман.
Аржентина
На 29 октомври аржентинците ще изберат президент, членове на Националния конгрес и губернатори в повечето провинции.
Икономическата криза в Аржентина вероятно ще бъде в съзнанието на избирателите; инфлацията е достигнала 88% през 12-те месеца до октомври.
Президентът Алберто Фернандес от лявоцентристката коалиция Frente de Todos заяви, че ще се кандидатира за преизбиране. Той може да се сблъска с конкуренция от собствената си партия, както и от консервативния икономист Хавиер Милей, вероятен кандидат от коалицията La Libertad Avanza. Милей е пренебрежителен към феминизма и каза, че е против всички данъци. Той описва себе си като анархо-капиталист, според El País.
През септември неуспешен опит за убийство бе насочен към Кристина Фернандес де Киршнер, настоящият вицепрезидент на Аржентина и президент от 2007 до 2015 г. Киршнер намекна, че ще се кандидатира отново за най-високия пост, но беше осъдена по обвинения в корупция по-рано този месец и й беше забранено да заема публична длъжност.
Бангладеш
Сегашното правителство на Бангладеш е на власт от 2009 г. Експерти и опозиционни политици обаче обвиниха лявоцентристката Лига Авами в нечестно участие в изборите. Национални репортери казаха, че са станали свидетели на пълнене на бюлетини и сплашване на избиратели.
На изборите през 2018 г. партията беше избрана с повече от 95% от осигурените 298 парламентарни места. „Това би било много необичайно в една демокрация“, казва Кугелман.
„Това правителство управляваше с желязо и не се поколеба да нанесе жестоки удари срещу опозицията“, казва Кугелман. Само този месец мащабни антиправителствени протести доведоха до ареста на стотици поддръжници на опозицията, призоваващи за оставката на премиера Шейх Хасина Вазед.
Кугелман е скептичен, че нова избирателна комисия, натоварена с администрирането на свободни и честни избори, ще бъде наистина независима, а не „силно повлияна от, ако не и диктувана от управляващата партия“. Така или иначе гласуването, което се очаква през декември, може да определи дали демокрацията процъфтява или се свива в Бангладеш.
Много други държави се отправят към урните тази година
В Южна Америка има избори в Парагвай през април и Гватемала през юни. В Африка гласовете се очакват в Гвинея-Бисау и Сиера Леоне през юни, Зимбабве през юли или август, Либерия през октомври, Мадагаскар в края на 2023 г. и Демократична република Конго през декември.
В Азия Тайланд провежда общи избори през май, Камбоджа през юли и Мианмар през август.
А в Европа изборите освен в България, предстоят във Финландия през април, Гърция през юли, Люксембург и Швейцария през октомври и Полша през есента.
