Uber иска да купи Delivery Hero в сделка за 10 млрд. евро
Uber вече притежава 20% от акциите на Delivery Hero
Ще предизвика ли енергийният шок стагфлация в САЩ?
Годишната инфлация в страната е достигнала 3,8%
Месеци преди междинните избори за Конгреса американците все по-силно усещат по джоба си последиците от войната в Близкия изток, започната от президента на САЩ. Годишната инфлация в страната е достигнала 3,8% през последния месец, като основната причина за поскъпването на стоките и услугите е блокирането на Ормузкия проток. Въпреки силното представяне на Уолстрийт, инвеститорите все повече се опасяват от стагфлация и се питат колко дълго ще продължи кризата, предава БНР.
Според Луц Килиан, вицепрезидент на Федералния резерв в Далас, колкото по-дълго остава затворен Ормузкият проток, толкова по-силен ще бъде натискът върху инфлацията и пазара на труда. Той отбелязва, че негативният ефект от войната в Иран частично се компенсира от факта, че САЩ вече са нетен износител на петрол, както и от бума на инвестициите в изкуствен интелект. Пред БНР Килиан припомня, че сегашните проблеми имат корени още в инфлационния скок през 2022 година, когато ценовият ръст достигна близо 9% заради държавните стимули, проблемите във веригите за доставки и промените в потребителското поведение след пандемията.
Снимка:
iStock
По думите му Федералният резерв е реагирал чрез постепенно повишаване на лихвените проценти, които достигнаха около 5% през 2023 година, с цел да бъде постигнато т.нар. „меко кацане“ на икономиката. Инфлацията е започнала да се успокоява и е спаднала до около 2,5%, но войната в Иран е довела до ново покачване на цените. Симулации на Федералния резерв на Далас показват, че при сериозно ограничаване на петролните доставки цената на американския суров петрол WTI може да достигне около 93 долара за барел, което би добавило още 0,6 процентни пункта към инфлацията през 2026 година.
Килиан посочва, че пазарите вече до голяма степен са отчели риска, но несигурността остава висока. Американските петролни компании реагират предпазливо на по-високите цени, защото не е ясно колко дълго ще се задържат. В същото време скъпият петрол влияе негативно върху инвестициите извън енергийния сектор, тъй като намалява очакваната възвръщаемост. Въпреки това бумът на изкуствения интелект поддържа инвестициите стабилни и създава усещането за две различни икономики – тази на AI сектора и останалата част от пазара.
Според Килиан днешната американска икономика е много по-различна от тази през 70-те и 80-те години, когато страната беше силно зависима от вноса на петрол. Сега САЩ са нетен износител, което означава, че част от средствата от по-високите цени остават в страната и се връщат обратно в икономиката. Въпреки това реалните заплати продължават да изостават от инфлацията, а по-слабите инвестиции могат да се отразят негативно на пазара на труда. Килиан определя настоящия шок като стагфлационен, но подчертава, че мащабът му ще зависи от продължителността на конфликта и от това доколко бумът на изкуствения интелект ще компенсира негативните ефекти.
