Прогноза на ОИСР: Шокът от енергийните цени коства на Европа растеж
Свят
Организацията рязко повишава очакванията за инфлация
Енергийният ценови шок, предизвикан от войната с Иран, води до по-високи нива на инфлация по целия свят. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) поради това значително коригира нагоре инфлационните си очаквания. В 20-те най-големи индустриални и нововъзникващи икономики (Г-20) тази година се очаква средна инфлация от четири процента, пише организацията в публикувания в четвъртък икономически обзор, пише изданието faz.net.
Още през декември тя прогнозираше, че инфлацията в страните от Г-20 ще се понижи до 2,8%, а през 2025 г. възлизаше на 3,4%. Това вече е минало. Аржентина и Турция остават изключения с 31,3% респективно 26,7%. С изключване на тези държави инфлацията в Г-20 е 3,1%.
За еврозоната ОИСР очаква тази година 2,6% вместо прогнозираните през декември 1,9%. Германия, с 2,9%, е над това равнище. Сравнено с други държави това не изглежда прекомерно високо. Така например за САЩ се предвиждат 4,2% след 2,6% през миналата година. Докато в Китай повишението е „само“ от минус 0,1 до 1,3%, Индия е изправена пред скок от два процентни пункта до 5,1%.
Растежът преди еескалацията
„По-високите енергийни цени и прекъсванията във веригите на доставки се появяват в момент, когато инфлацията в някои големи икономики, сред които Бразилия, Мексико, Турция, Обединеното кралство и Съединените щати, продължава да надхвърля целевото равнище“, пише ОИСР. Въпреки това тя не очаква прекалено силно забавяне на икономическата активност.
Продължителен период на по-високи енергийни цени би увеличил значително разходите на предприятията и би подхранил потребителските цени. Въпреки това ОИСР дори леко повиши прогнозата си за растежа на държавите от Г-20 до три процента през тази година; през декември тя бе 2,9%.
Повишението обаче не важи за всички страни. Напротив, за еврозоната прогнозата за растеж бе силно понижена заради енергийните цени. Очаква се само 0,8 %; през декември прогнозата беше 1,2%. Същите 0,8% се очакват и в Германия. Различна е картината в САЩ, където въпреки инфлационната вълна са възможни два процента растеж – с 0,3 пункта повече от предишната прогноза. За Китай организацията запазва очакване от 4,4%, а за Индия – почти непроменени 6,1%.
Глобалният растеж преди ескалацията в Близкия изток е бил „стабилен“, подкрепен от високи инвестиции и силно производство в областта на изкуствения интелект, както и от благоприятни финансови и фискални условия.
Разнообразни верижни ракции
В прогнозата се допуска, че смущенията на енергийния пазар постепенно ще отслабнат и цените на петрола, газа и торовете ще започнат да спадат плавно от средата на 2026 г. ОИСР признава, че това е всичко друго, но не и сигурно. „Съществен низходящ риск“ е възможността износът от Близкия изток да бъде нарушен по-силно от очакваното, което да изтласка енергийните цени още нагоре и да задълбочи недостига на ключови суровини. Това би подхранило инфлацията и би ограничило растежа.
Докато ОИСР запазва непроменена прогноза за световен растеж от 2,9 %, нов анализ на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) изчислява глобално забавяне с 0,4 пункта и увеличение на инфлацията с 1,5 пункта, ако петролът остане продължително време над 100 долара за барел. Последиците биха били особено тежки за бедните държави, които трябва да поемат по-високи цени на енергията и торовете, като до една трета от световното производство се превозва през Ормузкия пролив.
Икономическите последици надхвърлят по-високите цени на храните поради различни верижни реакции. Макар търговията с Иран обикновено да е ограничена, обменът със страните от Персийския залив е многократно по-голям. Нарушенията на търговските маршрути в залива могат да засегнат и търговията с алуминий, сяра, хелий, петрохимикали и пластмаси. Държави като Ливан и Йордания – в известна степен и Турция – са заплашени от спадове в ключовия туристически сектор. Египет, а също Ливан и Йордания трябва да се подготвят за намаляване на паричните преводи от гастарбайтери в страните от залива.
За много държави финансовите условия вече са се влошили, като доходността по държавните облигации в южното и източното Средиземноморие, както и в Турция, се е повишила. На пазарите се спекулира, че централната банка в Анкара ще трябва да продава златни резерви, за да стабилизира курса на лирата. „Капиталовите отливи от някои икономики могат да се засилят, ако глобалните финансови условия се влошат допълнително“, се казва в документа на ЕБВР.
Не толкова силни
Главната икономистка Беата Яворчик заявява, че конфликтът показва „колко бързо геополитическите шокове могат да проникнат през енергийните пазари, веригите на доставки и финансовите условия“. Към най-засегнатите държави тя отнася Северна Македония, Украйна, Молдова, Турция, Ирак, Ливан, Йордания, Египет, Тунис, Кения и Сенегал. Причината да не бъдат посочени други развиващи се страни е, че те не попадат в обхвата на дейност на банката.
По-малко силни, но все пак значителни се очертават въздействията в Централна и Югоизточна Европа. Повишаващите се енергийни цени ще ударят индустрията в и без това предизвикателен момент, докато и без това натоварените заради увеличените военни разходи държавни бюджети могат да бъдат подложени на допълнителен натиск.
Рихард Гривесон от Виенския институт за международни икономически сравнения изразява тревога от загубата на доверие на финансовите пазари, водеща до по-високи рискови премии по държавните облигации и обезценяване на валутите. „Ако несигурността се запази, се очакват отложени инвестиции и по-слабо потребителско доверие“, казва той.
Тук малка утеха предлага моделната сметка, която икономистката на ЕБВР Яворчик прави в сравнение с петролните кризи от 70-те години на миналия век. Тогава натискът върху цената на петрола е бил далеч по-силен. „Днес това би съответствало на цена от 225 долара за барел“, отбелязва тя.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
