Нелегалната гръцка икономика се равнява на 40 млрд. евро

Според Международния валутен фонд, нелегалната икономика в страната е спаднала с почти 15% от 2013 насам

Нелегалната икономика в Гърция продължава да представлява сериозен дял от националната икономика – между 16 и 18% от брутния вътрешен продукт, което се равнява на приблизително 40 милиарда евро. Това сочат последните данни на Държавната парламентарна бюджетна служба (PBO), представени от нейния координатор Янис Цукалас по време на официално изслушване, предава БГ НЕС. Изчисленията се базират на данни за 2023 г. и съпоставят декларираните доходи от 110 милиарда евро с потребление, надхвърлящо 151 милиарда евро – разлика, която ясно подсказва за мащаба на сивия сектор.

• Фактор за ограничаването на сивия сектор е повишаването на събираемостта на данъци, най-вече на ДДС
• Според Цукалас разликата между дължимия и събрания данък добавена стойност вече е под 10% от БВП
• В същото време приходите от ДДС растат със 9% – двойно надхвърляйки бюджетните очаквания

Снимка: Getty Images/iStock

Макар стойността да изглежда стряскаща, експертите отчитат положителна тенденция. Според Международния валутен фонд, нелегалната икономика в страната е спаднала от 30% от БВП през 2013 г. до около 16% в момента. Подобна оценка направи и министърът на националната икономика и финансите Кириакос Пиеракакис, който в реч в Париж подчерта, че сивата икономика вече представлява 15% от БВП. Данните свидетелстват за постепенен, но реален напредък в борбата с нелегалната дейност.

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.

300 млн. евро загуба за гръцкия туризъм без туристите от Израел

Всички полети между Израел и Гърция за отменени

Ключов фактор за ограничаването на сивия сектор се оказва повишаването на събираемостта на данъци, най-вече на ДДС. Според Цукалас разликата между дължимия и събрания данък добавена стойност вече е под 10% от БВП – значителен спад спрямо 13,5% през 2022 г. и близко до средното за Европейския съюз ниво от 7%. В същото време приходите от ДДС растат със 9% – двойно надхвърляйки бюджетните очаквания. Ако тази тенденция продължи, страната може да генерира допълнителен 1 милиард евро приходи още през настоящата година.

Тези допълнителни средства биха позволили на правителството да разшири фискалното си пространство и евентуално да пристъпи към намаляване на данъчната тежест след 2027 г. Според Цукалас обаче е наложително данъчната реформа да започне още сега, като приоритет трябва да се даде на служителите с ниски и средни доходи. В момента най-високата ставка от 44% се прилага при доходи от едва 40 000 евро – праг, който според него е твърде нисък. Той предлага и по-плавен преход между различните данъчни нива, за да се избегне внезапното натоварване на доходите.

Що се отнася до косвените данъци – като тези върху потреблението и услугите – Цукалас остава скептичен. Той предупреждава, че всяко тяхно намаляване би се отразило не в джоба на крайния потребител, а в печалбата на бизнеса. Вместо това, икономистът настоява за насърчаване на публичните инвестиции след стабилизиране на приходната база. Според него това ще има по-дългосрочен ефект върху конкурентоспособността на гръцката икономика, отколкото временни фискални облекчения.

Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM 

Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN