Ето колко ще поскъпват имотите тази година
Тези квартали в София ще са в центъра на търсенето на жилища
Мъск: Аз съм извънземен, но интелигентен живот в Космоса няма - така градя империята си
Свят
Как рядкостта на съзнанието е двигател на бизнеса?
Илон Мъск обяви, че е извънземен по време на участието си в четвъртък на Световния икономически форум в Давос.
„Често ме питат: „Има ли извънземни сред нас?“ И аз ще кажа, че съм такъв“, каза милиардерът пред главния изпълнителен директор на BlackRock Лари Финк. Но въпреки твърдението, Мъск каза, че смята, че е много малко вероятно да има интелигентен живот извън Земята. И това убеждение е в основата на неговата бизнес империя от 600 милиарда долара, пише Fortune.
„Мисля, че трябва да приемем, че животът и съзнанието са изключително редки и може би само ние сметакива“, каза Мъск, твърдейки, че вече би видял такъв със своите 6000 спътника. „И ако случаят е такъв, тогава трябва да направим всичко възможно, за да гарантираме, че светлината на съзнанието няма да угасне.“ Тази философия е в основата на Tesla и SpaceX, чиято стойност е съответно 1,4 трилиона и 800 милиарда долара. Той вижда Марс като застрахователна полица за бъдещето на човечеството, а Tesla като създаваща „устойчиво изобилие“ за запазване на цивилизацията.
Илон Мъск отдавна гради бизнеса си върху убеждението, че човечеството може да е единствената разумна форма на живот във Вселената. Макар често на шега да се нарича „извънземен“ или „пътешественик във времето“, основното му послание е сериозно: вероятността за интелигентен живот извън Земята е изключително малка, а това прави опазването на човешката цивилизация спешна мисия.
Рядкостта на съзнанието като двигател на бизнеса
Снимка:
Getty Images
По време на разговор на Световния икономически форум в Давос с изпълнителния директор на BlackRock и временен председател на форума Лари Финк, Мъск заяви, че именно това убеждение е рамката, върху която са изградени технологичните му начинания и огромното му богатство.
„Трябва да приемем, че животът и съзнанието са изключително редки и може би съществуват само тук“, каза Мъск. „Ако това е вярно, трябва да направим всичко възможно светлината на съзнанието да не изгасне.“
Тази философия стои зад компании като SpaceX и Tesla, оценявани на стотици милиарди долари, както и зад съосноваването на OpenAI през 2015 г. Целта, според Мъск, не е просто устойчиви технологии, а „устойчиво изобилие“.
Бъдеще с роботи и изобилие
Снимка:
Reuters
Мъск очерта визия за свят, в който хуманоидни роботи и изкуствен интелект правят работата по избор, а не по необходимост. Според него само AI и роботиката могат реално да решат глобалната бедност и да осигурят висок стандарт на живот за всички.
Той прогнозира, че до края на годината ще съществува функционална хуманоидна роботика, а в рамките на няколко години подобни роботи ще бъдат достъпни за масовия пазар. Въпреки това, проектите на Tesla – включително роботите Optimus – продължават да изостават от графика, като самият Мъск признава, че производството ще бъде „болезнено бавно“ в началото.
Макар да е говорил и за универсален базов доход като решение за свят без работа, Мъск не е навлизал в конкретни политически механизми за реализирането му.
Марс като застраховка за човечеството
Мисията за запазване на човешкия вид, според Мъск, не се ограничава само до Земята. Колонизирането на Марс той вижда като „застрахователна полица“ за бъдещето на човечеството и възможност за разширяване на човешкото съзнание отвъд планетата ни.
„Питали са ме дали искам да умра на Марс“, пошегува се той.
Парадоксът на Ферми и страхът от самотата във Вселената
Снимка:
Reuters
Философията на Мъск често се свързва с Парадокса на Ферми – въпросът защо, при огромната вероятност за извънземен разум, няма доказателства за него. Най-страшният отговор, според Мъск, е именно липсата на други цивилизации.
През 2023 г. той написа, че хората са „единствената малка свещ на съзнанието в бездната на тъмнината“. Година по-рано дори поръча скулптура, символизираща т.нар. „Голям филтър“ – идея, че повечето цивилизации не успяват да преминат критични етапи от развитието си.
Критики към философията на Мъск
Снимка:
Reuters
Тази визия обаче има и критици. Историкът Ребека Шарбоньо от Американския институт по физика твърди, че подобен „оцеляващ на всяка цена“ мироглед може да бъде опасен. В анализ за Scientific American тя посочва, че много технологични лидери, включително Мъск, възприемат бъдещето като избор между пълен просперитет и пълен колапс – наследство от страховете на Студената война.
Според нея това мислене оправдава крайни мерки и свежда сложните социални проблеми до „инженерни задачи“, като елиминира нюансите и необходимостта от политически и обществен диалог.
„Когато предизвикателствата на човечеството се представят като прости технически проблеми, бъдещето се превръща в надпревара срещу катастрофа, вместо пространство за множество възможни пътища на развитие“, заключава тя.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
