
Ново проучване: По колко часа седмично работят европейците?
Само 16% от трудоспособните работят под 19 часа седмично
Историческите данни показват, че потреблението се свива едва след като пазарът на труда вече се пропука
Любима максима както на икономистите, така и на наблюдателите на пазарите и финансовите журналисти гласи, че американският потребител е двигателят на икономиката на САЩ. Според това схващане, ако разходите не се забавят, икономиката и пазарът на труда ще останат в добра форма. Наистина, потреблението представлява значителен дял от икономиката – около две трети от БВП на страната, пишат The Business Insider.
Тази истина подхранва оптимизма за настоящата траектория на икономиката, имайки предвид скорошната сила на продажбите на дребно и други данни за това как хората харчат парите си. Смятам обаче, че причинно-следствената връзка тук е обърната. Забавянето на потреблението никога не е първопричина за икономически спад. Обикновено разходите намаляват, след като заетостта вече е получила сериозен удар. Когато американците спрат да харчат, тогава вече е твърде късно.
Докато американците продължават да харчат, за да се справят с проблемите си, това може и да не предотврати настъпването на рецесия.
Тезата, че потреблението може да спаси страната от рецесия, противоречи на няколко исторически тенденции. На първо място, разходите са успявали да растат умерено дори по време на предишни икономически спадове. В няколко следвоенни рецесии – 1948, 1970, 1982 и 2001 г. – реалното потребление се е разширявало в хода на самия спад. С други думи, тогава разходите са можели най-много да смекчат удара, а не да го предотвратят. В други периоди на отрицателен растеж потреблението е намалявало значително, така че средният му принос към БВП през рецесиите клони към нула.
На второ място, потреблението никога не е започвало да се свива преди икономиката да влезе в спад; това се случва след като икономическата активност вече се е влошила. Следователно, ръстът от последните тримесечия не изглежда особено необичаен. Ако текущите прогнозни оценки се потвърдят, средният годишен темп на реалните потребителски разходи през първите две тримесечия на 2025 г. вероятно ще бъде около 2,2%. Това е леко под темпа преди последните три рецесии, но не е нещо изключително.
Нека задълбочим анализа, разглеждайки основните категории разходи: дълготрайни стоки като перални и телевизори; недълготрайни стоки като тениски и хранителни продукти; и услуги – от ресторанти до кино. Преди предишни рецесии най-честият сигнал е бил свиване на разходите за дълготрайни стоки, а не за услуги. Както показва фигурата, в 11-те цикъла назад хората са намалявали разходите си за дълготрайни стоки в двата тримесечия преди рецесията малко над половината от времето. И по време на самите рецесии харченето за дълготрайни стоки обикновено пада, докато разходите за услуги се задържат. Към момента разходите за дълготрайни стоки са приблизително стабилни, което поне подсказва известна предпазливост при големите покупки – сигнал за възможни по-големи проблеми напред.
Един объркващ фактор е доколко непоследователните тарифни анонси на президента Доналд Тръмп влияят върху данните, предизвиквайки редуващи се стимули и възпиране на покупките на дълготрайни стоки. Заплахата от мита може да е накарала хората да се презапасят преди очаквани поскъпвания, докато надеждата за тяхната отмяна ги кара да изчакат. Междувременно голямата история през първата половина на годината е забавянето на разходите за услуги, които по-трудно се влияят от тарифни новини. Това подсказва, че ако чакате потребителят да подаде сигнал за обрат в бизнес цикъла, вероятно ще е твърде късно. Червената лампа за рецесия вече свети, когато потреблението се свие – а понякога то изобщо не се понижава.
По-добър индикатор за наближаваща рецесия е пазарът на труда. Докато потребителските разходи се представят добре през последните години, пазарът на работа се охлажда. През 2023 и 2024 г. реалните лични потребителски разходи нараснаха съответно с 3,0% и 3,1%. Въпреки това безработицата се увеличи с по 0,3 процентни пункта и в двете години. Досега тази година безработицата е на път да се покачи с още 0,3 пункта.
Ключови сегменти на пазара на работа изглеждат в застой. Първо, по-голямата част от скорошния ръст на заетостта е в отрасли, които не са тясно свързани с бизнес цикъла, като здравеопазването, и дори там растежът напоследък се забавя. Второ, секторите, следващи възходите и спадовете на икономиката – особено производството на стоки – вече се свиват. Трето, въпреки „хлабавите“ финансови условия – растящи акции и падащи лихви, които обичайно подкрепят наемането – сега безработните вече надвишават броя на свободните работни места.
Ако потреблението е всичко, което движи заетостта ("продавай повече стоки, наемай повече хора"), защо пазарът на труда изобщо се забави? Очевидно други части на икономиката определят силата на заетостта отвъд чистото потребление.
Състоянието на бизнес инвестициите е друг надежден индикатор за рецесия. По време на спад небитовите инвестиции (извън жилищното строителство) винаги се свиват, а жилищните – почти винаги (2001 г. е единствено изключение). Освен това, в двата тримесечия преди рецесията приносът на жилищните инвестиции към БВП е отрицателен (също с изключение на рецесията след дотком балона), докато небитовите инвестиции обикновено допринасят положително. Ако някой сектор дава ясен сигнал, това са строителните компании. Лошата новина е, че жилищните инвестиции намаляват в пет от последните шест тримесечия.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
Само 16% от трудоспособните работят под 19 часа седмично
Банката на Ватикана има изключителна отговорност за управлението на активите на Светия престол
Освен това тази настройка предотвратява и влагата